Есенната република [bg]

Влора отново погледна към еполетите и усети горчив вкус в устата си.

— Държавата ще се нуждае от теб. Смъртта на Тамас остави празнина.

— Която дори не мога да се надявам да запълня.

— Просто се съсредоточи върху настоящата задача — каза Таниел.

Влора отвърна:

— Беон ди Ипил се е покрил и се носят слухове за гражданска война в Кез. Все още предстои генерал Хиланска да бъде изправен пред съд. Бо иска да обедини Привилегированите и барутните магове в новата републиканска кабала, а Гаврил иска да направи мащабни реформи в планинската стража. Има… доста работа.

Влора бе очаквала по-емоционален отговор от страна на Таниел при споменаването на Хиланска, но той само кимна и се протегна да докосне златните еполети, които бе оставила на бюрото.

— Тамас щеше да се гордее.

Влора сведе поглед към униформата си, към разнообразието от отличия, които всеки ден ѝ се искаше да отскубне.

— Сигурен ли си?

— Напълно. Ще продадеш ли къщата?

Влора замига насреща му.

— Какво искаш да кажеш?

— Четох за завещанието във вестника. Предвид смъртта ми, Тамас е оставил всичко на теб и Бо — каза Таниел, докоснал рамката на вратата с два пръста. — Аз лично бих я продал. Твърде много спомени.

— В никакъв случай. Ще се преместя в нея.

Таниел изглеждаше изненадан, но след няколко мига отново се усмихна.

— Поради някаква причина това ме радва. Имахме добри моменти тук, нали?

— Така е. — Двамата потънаха в тишина за известно време, сетне Влора каза:

— Прощаваш ли ми?

— Само ако и ти ми простиш.

— Вече го сторих.

Те се прегърнаха и Влора почувства устните на Таниел върху челото си. Усети влага в косата си и щом се отделиха един от друг, Таниел избърса сълзите от очите си.

Влора пое ръката му.

— Успех. Грижи се за себе си.

— Ти също.

Той я остави сред тишината на новия ѝ дом.

Тя си спомни една нощ, скоро след като Тамас я бе приютил, когато бе сънувала кошмари. Тамас бе дошъл в стаята ѝ и я бе сложил обратно в леглото. Беше я целунал по челото, нещо, което никой друг не бе правил преди, и ѝ беше казал, че нищо няма да нарани нея или Таниел, докато той е жив.

Въпреки кръвта, убийствата и всичката смърт, оттогава не бе сънувала нито един кошмар.

— Говореше ли с някого? — попита Олем и влезе в кабинета.

Сега кой щеше да възпира кошмарите, зачуди се тя, но още докато го правеше, чу гласа на Тамас в главата си. Ти ще ги възпираш, като че ли ѝ каза.

— С никого — отвърна тя. — Само сенки от миналото.