Есенната република [bg]

— Няма да играя игричките им.

— Това е животът ти сега.

От мисълта ѝ се догади. В продължение на пет дни бяха разпитвани от политици, викани на късни срещи с Влора, Рикар Тамблар и още стотици мъже и жени, чиито имена не можеше да запомни, докато се опитваха да въведат някакъв ред в правителството след смъртта на Тамас.

— Ще взема просто да си тръгна — каза тя.

Бо се намръщи.

— Свободна си да го направиш по всяко време. Но това много ще ме натъжи.

Тя продължи да крачи.

— Ще го преживееш.

— Никога!

Доста бързо преживя смъртта на Таниел, прииска ѝ се да каже. Но не смееше да го изрече на глас. Нямаше смисъл да се карат, когато така отчаяно се нуждаеха да представят единен фронт пред света.

— Трябва да признаеш — каза Бо, — че макар да не е толкова вълнуващо, колкото да стрелят по теб, да те преследват или да се сражаваш с магия, поне прекарването на цял ден по срещи няма да те накара да напълниш гащите. Там вътре — той посочи към затворените врати надолу по коридора — няма да се опитат да те убият. Само да унищожат кариерата ти.

— Шегата е за тяхна сметка — каза Нила. — Аз не я искам.

— Значи си най-подходящият човек за нея. Хайде, достатъчно ни караха да чакаме. — Бо се изправи, нагласи протезата си и сложи ръкавиците.

Нила извади чифт ръкавици от джоба си и ги навлече. Нямаше нужда от тях, но от срещите през последните няколко дни бе разбрала, че хората я приемаха по-сериозно, ако ги носеше.

Бо ѝ задържа вратата и тя мина забързано покрай секретарката, която се опита да я спре, щом влезе във вътрешното помещение.

Девет чифта очи вдигнаха поглед, когато двамата влязоха в стаята. Нила разпозна само двама от мъжете и три от жените, но знаеше, че това са новоизбраните областни управители на Адро. Те, новата Съдебна палата и министър-председателят Рикар Тамблар сформираха трите стълба на новото адранско правителство.

Управителите седяха около маса с формата на полумесец, пред тях имаше лека закуска, която биваше разчиствана. Управител Ратчел, жена на около петдесет с къса сива коса и сбръчкани и изкривени от ревматизъм ръце, се намръщи.

— Още не сме готови за вас — каза тя.

— Да — отвърна Бо с обаятелна усмивка, — но погребваме фелдмаршал Тамас след по-малко от шест часа на церемония, която ще се състои пред милиони. Нямаме време за вашите глупости. Ако искате нещо от нас, давайте да свършваме.

Сред управителите се надигна възмутен ропот. Правеше чест на Ратчел, че само фиксира Бо с раздразнено присвиване на очите.

— Дойде моментът да определим мястото на адранската кабала в новото ни правителство — каза тя. — Или да определим дали тя изобщо има място сред нас.

— Да не би да се опитвате да кажете, че адранското правителство смее да продължи в тази изпълнена с раздори модерна епоха без кабала? — попита Нила и се направи на шокирана.