Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
Авторът на сборника „Халба и наука“ прехапа устни и постъпи на служба.
След като станаха известни няколко случая, в които той беше проявил необикновено снизхождение към пациентите си войници и беше продължавал престоя им в болницата колкото се може повече въпреки лозунга: „Не е ли все едно дали ще хвърли петалата в болницата или на бойната линия?“ — доктор Велфер бе изпратен на фронта в състава на 11-а рота.
Действуващите офицери от батальона го смятаха за нещо малоценно. Офицерите от запаса също не му обръщаха никакво внимание и не завързваха с него приятелство, за да не задълбочават още повече пропастта между себе си и действуващите офицери.
Капитан Загнер естествено се чувствуваше издигнат твърде високо над този бивш студент-медик, който през време на дългогодишното си следване беше съсякъл не един офицер. Колчем доктор Велфер, „военният доктор“, минеше покрай него, той не му обръщаше внимание и продължаваше да говори с поручик Лукаш за съвсем незначителни неща, например, че в Будапеща отглеждали хубави дини. Поручик Лукаш пък му отговаряше, че когато бил в трети курс на военното училище, веднъж попаднал в Словакия заедно с трима свои „цивилни“ другари и там посетили един евангелистки пастор словак. Той им поднесъл свинско печено с диня, след това им налял вино и казал:
Поручик Лукаш тогава страшно се обидил. (Разговорът на капитан Загнер с поручик Лукаш се води на чешки език.)
— Няма да разберем много от Будапеща — каза капитан Загнер. — Ще минем транзит. Според маршрута трябва да стоим само два часа.
— Чакай, не ти ли се струва, че влакът маневрира — отговори поручик Лукаш, — ще ни прехвърлят на сменната гара. Transport-Militär-Bahnhof.499
Край тях мина „военният доктор“ Велфер.
— Нищо му няма — каза той с усмивка, — господата, които аспирират с течение на времето да станат пълноценни офицери от армията и които още в казиното в Брук парадираха със своите стратегическо-исторически познания, би трябвало да знаят, че е опасно да се изяде наведнъж цял колет сладкиши, изпратени от майките им. От момента на заминаването си за Брук фелдфебел-школникът Биглер, както си призна, е изял трийсет кремроли и на всяка гара е пил преварена вода. Това, господин капитан, ми напомня Шилеровия стих: „Wer zagt von…“500
— Вижте, докторе — прекъсна го капитан Загнер, — оставете Шилер. Какво му е всъщност на Биглер?
„Военният доктор“ Велфер се усмихна:
— Кандидатът за офицерски чин, вашият фелдфебел-школник, се е посрал… Не е нито холера, нито дизентерия, чисто и просто посиране. Вашият господин кандидат за офицерски чин изпил малко повече коняк и се посрал… Както изглежда, щял е да се посере и без вашия коняк. Толкова кремроли да изяде… Същинско дете… В казиното, доколкото си спомням, той не пиеше никога повече от четвъртинка. Въздържател!
Доктор Велфер плю.
— По гарите ял пасти добуш.
— Значи, нищо сериозно? — обади се капитан Загнер. — Но все пак такова нещо,… ако се разчуе.
Поручик Лукаш стана и каза на Загнер:
— Благодаря за такъв взводен командир…
— Подкрепих го за малко — каза Велфер, без да престане да се усмихва. — Господин батальонният командир ще има грижа за останалото… Тоест аз ще оставя фелдфебел-школника Биглер в тукашната болница… Ще подпиша протокол, че се касае за дизентерия. Тежък случай на дизентерия. Изолация… фелдфебел-школникът Биглер ще попадне в дезинфекционен павилион… Това решително е за предпочитане — продължи Велфер с противната си усмивка, — има две възможности: фелдфебел-школникът или се е посрал, или е заболял от дизентерия…
С чисто служебен тон капитан Загнер се обърна към Лукаш:
— Господин поручик, фелдфебел-школникът Биглер от вашата рота е заболял от дизентерия и ще остане на болничен режим в Будапеща…
Капитан Загнер имаше чувството, че Велфер се усмихва страшно нахално, но когато обърна поглед към „военния доктор“, видя, че лицето му е страшно безразлично.
— Значи, всичко е в ред, господин капитан — отговори спокойно Велфер, — кандидатите за офицерски…
499
Военна транспортна гара. — Б.пр.
500
Кои казва за… — Б.пр.