Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
— Ами ако изтървем влака! — извика Балоун, у когото голямата лакомия беше съчетана и с голям цицилък.
— Когато човек е тръгнал за фронта — заяви Швейк, — той нищо не може да изтърве и загуби. Ако влаковете, които заминават за фронта, вземат да оставят на всяка гара по един-двама войника, къде ще му иде краят? Та така те биха закарвали на фронта само половината от ешелоните. Впрочем разбирам те много добре, Балоун, джобът ти трябва да е зашит.
Те обаче не можаха да отидат никъде, защото скоро чуха сигнала за качване във вагоните. По ротно войниците се връщаха от снабдителния склад пак с празни ръце. Вместо обещаните 150 грама ементалско сирене, което трябваше да им бъде раздадено тук, всеки от тях получи по кутия кибрит и една пощенска картичка, издадена от австрийския комитет за войнишките гробове (Виена XIX, 4, Канициусгасе). Вместо 150 грама ементалско сирене всеки от тях държеше в ръката си снимка на военното гробище в Седлиск, Западна Галиция, на което личеше паметникът на падналите опълченци, изработен от кръшкача-скулптор фелдфебел-школника Шолц.
Щабният вагон също бе обзет от необикновено вълнение. Всички офицери от батальона се бяха събрали около капитан Загнер, който възбудено им обясняваше нещо. Той току-що се беше върнал от комендантството на гарата и държеше в ръка строго поверителна и вече напълно редовна телеграма от щаба на бригадата, с километрично съдържание, с инструкции и директиви за действие при новата обстановка, в която се беше озовала Австрия на 23 май 1915 год.508
От бригадата им съобщаваха, че Италия е обявила война на Австро-Унгария.
Още в Брук на Литава през време на обедите и вечерите в казиното офицерите често говореха с пълна уста за странното поведение на Италия, но, общо взето, никой не очакваше, че ще се изпълнят пророческите слова на оня идиот, фелдфебел-школника Биглер, който на една вечеря блъсна настрана чинията с макароните и заяви:
— Ех, колко има да ги ям пред вратите на Верона.
Капитан Загнер проучи получените от бригадата инструкции и заповяда да свирят сбор.
Когато батальонът се събра и беше строен в каре, капитан Загнер с необикновен патос прочете пред войниците и офицерите получената заповед:
„Поради безподобното си коварство и ненаситност кралят на Италия забрави за братските ангажименти, които го обвързваха с нас като съюзник на нашата монархия. От самото избухване на войната, в която трябваше да застане рамо до рамо с нашите храбри войски, подлият италиански крал играеше ролята на замаскиран враг, с най-двусмислено поведение, като при това водеше тайни преговори с нашите врагове. Предателството му стигна връхната си точка през нощта на 22 срещу 23 май, когато той обяви война на нашата монархия. Върховният повелител и главнокомандуващ на нашата армия е убеден, че нашите винаги храбри и славни войски ще отговорят на жалкото предателство на подлия враг с удар, който ще му даде да разбере, че с позорното и предателско обявяване на войната той е унищожил сам себе си. Ние вярваме твърдо, че с божия помощ скоро ще настъпи денят, в който италианските равнини отново ще видят победителите от Санта Лучия509, Виченца510, Новара511, Кустоца512. Ние искаме да победим, трябва да победим и положително ще победим!“
Последва обичайното „dreimal hoch“ и войниците, смутени някак си, отново се качиха във вагоните. Вместо 150 грама ементалско сирене ето че върху плещите им се стовари и войната с Италия.
Във вагона, в който бяха настанени Швейк, фелдфебелът Ванек, телефонистът Ходоунски, Балоун и готвачът Юрайда, се завърза твърде интересен разговор по повод влизането на Италия във войната.
— На времето на улица Таборска в Прага се случи такова нещо — започна Швейк. — Живееше там един търговец на име Хоржейши. Малко по-нататък през няколко къщи на отсрещната страна беше магазинът на търговеца Пошмоурни, а пък между двата магазина беше бакалницата на Хавласа. Та ви казвам, търговецът Хоржейши веднъж намислил да се съюзи с бакалина Хавласа против търговеца Пошмоурни и влязъл в преговори с него, един вид да обединят магазините си под обща фирма: „Хоржейши и Хавласа“. Ама бакалинът Хавласа отишъл при търговеца Пошмоурни и му казал, че Хоржейши му дава хиляда и двесте за неговата бакалница и му предлага да се обединят. Но ако той, Пошмоурни де, е готов да му даде хиляда и осемстотин, Хавласа би предпочел да се обедини с него против Хоржейши. Разбрали се двамата, но Хавласа продължил да се върти около Хоржейши, по отношение на когото извършил предателство, и да се прави на негов най-добър приятел. Когато Хоржейши отварял дума за обединението, той отговарял: „Да, да, скоро ще го направим. Нека се върнат само хората от летуване и ще го направим.“ А когато хората се завърнали, работата наистина била вече опечена. Нали Хавласа не преставал да обещава, че ще я наредят. Една сутрин, като се събудил и отишел да отвори магазина си, Хоржейши видял над магазина на своя конкурент огромната фирма: „Пошмоурни и Хавласа“.
508
Денят, в който Италия обяви война на Австро-Унгария. Б.пр.
509
На 6 май 1848 год. при италианското село Санта Лучия австрийската армия под командуването на маршал Радецки нанася поражение на пиемонтския крал. — Б.пр.
510
В 1848 год. град Виченца в Италия въстава против австрийците, въстанието бива потушено от маршал Радецки. — Б.пр.
511
На 23 март 1849 год. тук австрийската армия нанася поражение на сардинската армия. — Б.пр.
512
В сражението при Кустоца в Северна Италия на 26 юли 1848 год. австрийската армия, предвождана от маршал Радецки, разбива войските на сардинския крал Карл Алберт. — Б.пр.