Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

— Не виждаш ли къде ме караш? Та там е противникът!

Но шофьорът спокойно му отговаря:

— Господин генерал, това е единственият свестен път. Шосето е в добро състояние. Гумите не биха издържали, ако тръгнем по страничните черни пътища.

Колкото повече наближават позициите на противника, толкова по-силен става огънят. Избухващите снаряди вдигат във въздуха сливовите алеи от двете страни на шосето.

Но шофьорът спокойно отвръща в слушалката:

— Отлично шосе, господин генерал, истинско удоволствие е да пътуваш по него. Отбием ли се в нивите, ще изгърми някоя гума. Погледнете, господин генерал — вика шофьорът в слушалката, — колко добре е направено шосето, дори и трийсет и половин сантиметровите оръдия нищо не могат ни стори. Равно като харман, а по ония каменисти черни пътища в полето положително ще изгърми някоя гума. И без това не можем да мислим за връщане, господин генерал!

— Бззз-дзум! — чува Биглер и автомобилът прави голям скок.

— Не ви ли казах, господин генерал — реве шофьорът в слушалката, — дяволски добре е направено това шосе! Тъкмо в този момент непосредствено пред нас избухна един трийсет и осем сантиметров. Но вижте — няма дупка, няма нищо, шосето си остава гладко като харман. Речем ли да се отклоним в полето, веднага е свършено с гумите. Сега ни обстрелват от разстояние четири километра.

— Но къде сме се засилили така?

— Ще видим — отговаря шофьорът, — но докато шосето е в такова състояние, гарантирам за всичко.

Препускане, диво препускане и изведнъж автомобилът спира.

— Господин генерал — вика шофьорът, — нямате ли щабна карта?

Генерал Биглер запалва електрическо фенерче и вижда на коленете си генералщабна карта. Но как, та това е морска карта, на нея са очертани бреговете на остров Хелголанд от 1864 год., карта на Австро-пруската война, водена против Дания за Шлезвиг.

— Тук има кръстопът — казва шофьорът, — и двата пътя водят до противниковите позиции. За мене е важно да има свястно шосе, за да не пострадат гумите, господин генерал… Нали аз отговарям за щабната кола…

След това гърмеж, оглушителен гърмеж и звезди колкото автомобилни колела. Млечният път е гъст като каймак.

Седнал до шофьора, генерал Биглер се рее из вселената. Целият автомобил непосредствено зад тях е отрязан като с ножица. Останала е само агресивната, нападателна предница.

— Какво щастие — казва шофьорът, — че се бяхте навели към мене, за да ми покажете картата. Детонацията ви прехвърли при мене, а задницата отиде по дяволите. Това беше четиридесет и два сантиметров… Аз веднага се сетих, че щом минем кръстопътя, и шосето няма да струва пукната пара. След трийсет и осем сантиметровия това можеше да бъде само четирийсет и два сантиметров. Засега няма друго производство480, господин генерал.

— Накъде ме карате?

— Летим към небето, господин генерал, и трябва да внимаваме да не се сблъскаме с някоя комета. Те са по-опасни от четирийсет и два сантиметровите.

— Сега под нас е Марс — каза шофьорът след продължителна пауза.

Биглер отново се почувствува спокоен.