Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
Погледна наоколо.
— Още двама умряха. Чакахме ги — каза той добродушно, — вие бъдете доволни, че се отървахте толкова лесно. Трябва да ида да донеса чаршафи.
След малко той отново се върна. Покри с чаршафи умрелите, устните на които бяха почернели, извади отгоре ръцете им с почернели нокти, които задушаващите се в предсмъртна агония бяха турили върху навирените си членове, помъчи се да им вкара езиците в устата, след това приклекна край леглата им и отпусна глас:
— Heilige Marie, Mutter Gottes!504
Старият санитар гледаше при това към оздравяващите болни, делириумът на които означаваше реакция на възвръщане към живота.
— Heilige Marie, Mutter Gottes! — повтаряше той, докато някакъв гол мъж го потупа по рамото.
Беше фелдфебел-школникът Биглер.
— Вижте какво — каза той, — аз се… къпах… Собствено мене ме къпаха… Имам нужда от одеяло… Студено ми е.
— Странен случай — каза половин час след това щабният лекар на фелдфебел-школника Биглер, който си почиваше под одеялото, — вие, фелдфебел-школник, сте реконвалесцент, утре ще ви изпратим в изолационната болница в Тарнов505. Носител сте на холерни бацили… Медицинската ни наука е толкова напреднала, че за нея всичко е ясно като бял ден. Вие сте от 91-ви полк…
— 13-и батальон — отговори санитарният подофицер вместо фелдфебел-школника Биглер, — 11-а рота.
— Пишете — каза щабният лекар. — Фелдфебел-школник Биглер, 13-и батальон, 11-а бойна рота, 91-ви полк, за наблюдение в холерните павилиони в Тарнов. Носител на холерни бацили…
Така фелдфебел-школникът Биглер от ентусиазиран боец се превърна в носител на холерни бацили.
В Будапеща
На военната гара в Будапеща Матушич донесе на капитан Загнер от комендантството телеграмата, която беше изпратена от злополучния командир на бригадата, своевременно настанен в санаториум. Тя имаше известното вече съдържание, не беше шифрована, както и телеграмата, получена на предишната гара: „Нагответе бърже и след това поход към Сокал.“ Към това беше добавено: „Обозът да се зачисли към източната група. Разузнавателната служба се разтуря, 13-и батальон да постави мост на река Буг. Подробности във вестниците.“
Капитан Загнер незабавно се отправи към комендантството на гарата. Посрещна го с приятелска усмивка малък тантурест офицер.
— Какви поразии прави вашият бригаден генерал — каза той, като се превиваше от смях, — ние обаче не можехме да не ви връчим тая идиотщина, тъй като все още нямаме нареждане от дивизията в този дух. Вчера оттук-мина 14-и батальон на 75-и полк и батальонният командир получи телеграма, съгласно която на всеки войник трябваше да бъдат раздадени по шест крони като специална награда за Пршемишъл506. В същото време нареждаше се всеки от тях да депозира по две крони от шестте тук в канцеларията за военен заем… Имам сведения от меродавно място, че вашият генерал се е парализирал.
— Господин майор — попита капитан Загнер коменданта на военната гара, — съгласно заповедта на полковото командуване и съгласно предварително набелязания маршрут ние пътуваме към Гьодьольо507. Тук войниците трябва да получат по 150 грама ементалско сирене. На предходната гара войниците трябваше да получат по 150 грама унгарски салам, но не получиха нищо.
— Изглежда, че и тук ще стане така — отговори майорът, като от лицето му не слизаше приятната усмивка. — Аз не зная да има подобно нареждане за полковете от Чехия. Впрочем това не е моя работа, обърнете се към интендантството.
— Кога заминаваме, господин майор?
— Преди вас трябва да замине ешелон с тежка артилерия за Галиция. Ще го пуснем след един час. На трети коловоз има санитарен влак. Заминава двадесет и пет минути след артилерията. На дванайсети коловоз имаме влак с муниции. Той заминава десет минути след санитарния влак, а двадесет минути след него ще замине и вашият влак.
Ако не настъпят някакви промени, разбира се — добави той все тъй усмихнат, така че капитан Загнер окончателно се отврати от него.
— Позволете, господин майор — попита Загнер, — можете ли да ми обясните по-отблизо как да разбирам израза ви, че не знаете да има подобно нареждане относно дажбата от 150 грама ементалско сирене за полковете от Чехия?
— Това сирене е неприкосновен запас — отговори все така усмихнат майорът на капитан Загнер.
504
Света Дева Марийо, божа майко! — Б.пр.
505
Град в Галиция. — Б.пр.
506
Град в Галиция на р. Сан, за който са били водени ожесточени сражения през Първата световна война. — Б.пр.
507
Кралски замък край Будапеща. — Б.пр.