Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
— Според вас трутновската битка — усмихна се капитан Загнер, като подаваше тетрадчицата на фелдфебел-школника Биглер — е могла да се води само при условие, че Трутнов се намира в равнина, така ли е, прозорливи будейовицки Бенедеко474?
Твърде похвално е, фелдфебел-школник, че през време на краткия си престой в редовете на армията вие сте се опитали да вникнете в стратегията, само че у вас работата е излязла също както когато момчетата си играят на войници и си присвояват генералски титли. И при това вие така сте се самопроизвели, че здраве му кажи. „Офицер на Н. В. Адолф Биглер!“ Докато стигнем до Будапеща, вие може да станете и маршал. Ами че до вчера вие не теглехте ли кравешки кожи в дюкяна на баща си? „Подпоручик на Н. В. Адолф Биглер!“… Та вие все още не сте никакъв офицер, човече божи, а само и само фелдфебел-школник. Увиснали сте във въздуха между офицерския кандидат и подофицера. И сте толкова далеч от офицера, колкото ефрейторът от фелдфебела, когато допуска келнерът в някоя кръчма да го нарича: „Господин фелдфебел!“
Хей, Лукаш — обърна се капитан Загнер към поручика, — фелдфебел-школникът Биглер е от твоята рота, заеми се с момчето, моля ти се, дресирай го. Подписва се офицер, така че нека си заслужи това звание в някое сражение. При първата атака под прикритието на барабанен огън трябва да го изпратиш да реже телени мрежи с взвода си, не бива да го пренебрегнеш, изпълнителния младеж (der gute Junge). Апропо, праща ти много здраве Цикан, комендант е на гара Рааб.
Фелдфебел-школникът Биглер разбра, че разговорът с него е приключил, откозирува и с почервеняло лице премина през вагона и се озова на самия му край при платформата.
Като сомнамбул отвори вратата на клозета и взирайки се в немско-унгарския надпис: „Служи си с клозета само в движение!“, изръмжа, изхълца и тихо се разплака. След това си свали панталоните и започна да се напъва, като в същото време бършеше сълзите си. Накрая се възползува от тетрадчицата с надпис: „Схеми на най-известните и забележителни битки на частите на австроунгарската армия, съставени от офицера на Н. В. Адолф Биглер“. Осквернената тетрадка изчезна в дупката и като падна на железопътната линия, продължи да се рее между релсите под устремения напред военен влак.
Фелдфебел-школникът Биглер изми зачервените си очи в клозетния умивалник и решил да бъде силен, дяволски силен, излезе в коридора. Още от сутринта го болеше глава и корем.
Премина покрай задното купе, където батальонната свръзка Матушич и личната свръзка на батальонния командир Бацер играеха сантасе.
Надзърна през отворената врата на купето и се поизкашля. Играещите само се озърнаха и продължиха да играят.
— Не знаете ли какво се следва? — попита фелдфебел-школникът Биглер.
— Не можех — отговори Бацер, свръзката на капитан Загнер, на ужасен немски език от Кащперските планини, — mi’ is’ d’ Trump’ ausganga’475. Следваше, господин подпоручик, да играя с картите — продължи той, — със слабо каро, и веднага след това да атакувам с пика поп. Това трябваше да направя…
Фелдфебел-школникът Биглер не каза нито дума повече и се завъртя в ъгъла си. По-късно, когато дойде, за да го почерпи от бутилката коняк, спечелена на карти, подпоручик Плешнер се учуди, като го намери задълбочен в книгата на професор Удо Крафт „Самовъзпитание към смърт за кайзера“.
Докато стигнат в Будапеща, фелдфебел-школникът Биглер така се напи, че като се наведе от прозореца, започна да крещи безспир към пустата местност:
— Frisch drauf! Im Gottes Namen frisch drauf!476
След това по заповед на капитан Загнер батальонната свръзка Матушич го замъкна в купето, където заедно със свръзката на капитана Бацер го настаниха на една пейка. Там фелдфебел-школникът Биглер сънува странен сън.
Той е носител на отличие, на „Железният кръст“, майор, предприел е пътуване с цел да инспектира участъка на поверената му бригада. При това не може да си обясни защо си остава все още майор, като му е поверена бригада. Подозира, че е трябвало да го произведат генерал-майор, но че „генералът“ се е загубил някъде в хаоса на военнополевата поща.
Споменът как във влака на път за фронта капитан Загнер го беше заплашил, че ще го изпрати на фронта да реже телени мрежи, го накара да се усмихва. Впрочем капитан Загнер по лично негово настояване в дивизията отдавна е преместен в друг полк, и то заедно с поручик Лукаш. В друга дивизия, в друга армия.
474
Лудвиг-Августин фон Бенедек (1804–1881), австрийски генерал, бил скептично настроен за изхода на Австро-пруската война от 1886 год., но въпреки това му било наложено да поеме главното командуване на австрийската армия в тази война. — Б.пр.
475
Свършиха ми се козовете. — Б.пр.
476
Хайде на работа! В името на бога, на работа! — Б.пр.