Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

— Редът си е ред — обади се пак шофьорът, като водеше внимателно колата през гъстата навалица, — очевидно чакат небесна визитация…

През небесната порта пускаха само с парола. Генерал Биглер веднага се досети, че паролата трябва да е: „Für Gott und Kaiser“482. И автомобилът веднага бе пуснат в рая.

— Господин генерал — каза някакъв офицер-ангел с крила, когато минаваха покрай казармата за новобранци-ангели, — трябва да се представите в главната квартира.

Продължиха нататък и минаха покрай някакъв учебен плац, гъмжащ от новобранци-ангели, които офицерите учеха да викат: „Алилуя“.

Минаха и край една група, в центъра на която някакъв подофицер-ангел тъкмо се беше заел с възпитанието на един непохватен новобранец-ангел, бъхтеше го с пестник в корема и ревеше с все гърло:

— Още, още, още може, свиня витлеемска. Така ли се вика „алилуя“? Като че ли си налапал цяло кюфте наведнъж. Интересно кое ли говедо те е пуснало, теле такова, в рая? Хайде, опитай още веднъж… „Хлахлихлух?“ Какво, гледай го ти, животното му с животно, не стига, че го пуснали в рая, ами на всичкото отгоре и гъгне. Още веднъж, кедре ливански.

Продължиха по-нататък, но зад тях дълго още се чуваше уплашеното реване на гъгнивия ангел-новобранец:

„Хла-хли-хлу-ля“ и виковете на ангела-подофицер: „А-ли-лу-я, а-ли-лу-я, краво йорданска.“

След това пред тях се изпречи някакво огромно сияние над една сграда като Марианските казарми в Ческе Будейовице. Над сградата два самолета, единият от дясната, а другият от лявата ѝ страна, а помежду им опънато огромно платнище с грамаден надпис: