Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

„Симптоми — съобразяваше щабният лекар, — които при холерата водят до бавна смърт, пасивното положение …“

Той се обърна към един унгарец, санитарен подофицер, и го попита дали фелдфебел-школникът Биглер е повръщал и се е изхождал във ваната през време на къпането.

Като получи отрицателен отговор, той втренчи поглед в Биглер. Непрекъснатите позиви за ходене по голяма нужда и за повръщане са престанали вече, при холерата това пак са фатални симптоми, всички те дават картината на това, което става в последните часове преди смъртта.

Съвсем гол, както беше изнесен от топлата вана и проснат на кревата, фелдфебел-школникът Биглер почувствува остър студ и изтрака със зъби. Кожата по цялото му тяло настръхна.

— Виждате ли как го втриса — каза щабният лекар на унгарски, — крайниците му са напълно студени. Това вече е краят.

Като се наведе към Биглер, попита го на немски:

— Also, wie geht’s…501

— S-s-se-hr-hr-gu-gu-tt… — изтрака със зъби фелдфебел-школникът Биглер — ei-ne De-deck-ke.502

— Съзнанието отчасти размътено, отчасти запазено — каза на унгарски щабният лекар, — тялото твърде измършавяло, устните и ноктите обаче би трябвало да почернеят… Това е вече третият случай на смърт от холера без почерняване на ноктите и устните…

Той отново се наведе над фелдфебел-школника Биглер и продължи на унгарски:

— Вторият сърдечен тон престана да се чува…

— Ei-ei-ne-ne De-de-de-deck-ke-ke503 — изтрака със зъби фелдфебел-школник Биглер.

— Това са последните му думи — обърна се на унгарски щабният лекар към санитарния подофицер, — утре ще го погребем с майор Кох. Сега ще изпадне в безсъзнание. Документите в канцеларията ли са?

— Там трябва да са — спокойно отговори санитарният подофицер.

— Ei-ei-ne-ne De-de-de-deck-ke-ke — тракаше със зъби подир отдалечаващите се фелдфебел-школникът Биглер.

От шестнайсетте легла в стаята бяха заети само пет. На едното имаше смъртник. Починал преди два часа, той беше покрит с чаршаф и носеше името на откривателя на холерните бацили. Това беше капитан Кох, за когото лекарят бе споменал, че ще бъде погребан на следния ден заедно с фелдфебел-школника Биглер.

Фелдфебел-школникът Биглер се понадигна на леглото си и за първи път видя как се умира за императора от холера, тъй като от останалите четирима души двамата умираха, задушаваха се и посиняваха, ломотейки нещо неразбрано на някакъв странен език. То беше по-скоро някакво хъркане на задушаващ се човек.

Другите двама с подозрително бурната реакция на оздравяващи напомняха хора, изпаднали в тифозен делириум. Крещяха нещо неразбираемо и ритаха покривките с мършавите си крака. Край тях стоеше брадат санитар, който, както разбра фелдфебел-школникът Биглер, ги успокояваше на щирийско наречие:

— И аз съм лежал от холера, мои златни господа, но никога не съм ритал така покривките. Сега вече прескочихте трапа. Ще ви дадат отпуска и… Не се мятай такъв! — изрева той на единия, който така ритна одеялото, че то се преметна и покри главата му. — Тия на нас не ни минават. Бъди доволен, че имаш температура и че няма да те откарат оттук с музика. Нали ви казах — и двамата прескочихте трапа.