Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:

Романът разказва историята на чешкия ветеран Йозеф Швейк и неговите приключения в армията. Разказът започва с новината за атентатът в Сараево, довел до избухването на Първата световна война. Швейк е толкова силно ентусиазиран да служи на своята родина, че никой не може да прецени дали просто той е един малоумник или хитро подкопава усилията на австро-унгарската армия. Тази идиотщина на Швейк вкарва в чешкия език думата švejkovina („швейковщина“). Историята продължава с описание на събитията, случващи се в началото на Първата световна война — присъединяването на Швейк към армията и различните приключения, случващи му се първо в тила и и след това по време на настъплението при присъединяването му към неговата част на фронта. Незавършеният роман спира внезапно, преди да ни разкаже дали Швейк е имал възможността да участва в битка или да влезе в окопите. Романът е продължен от чешкия писател Карел Ванек — „Швейк в руски плен“.
1 ... 199 200 201 202 203 204 205 206 207 ... 306
Перейти на страницу:

Той махна с ръка:

— При дизентерия всеки пълни гащите.

И така храбрият фелдфебел-школник Биглер бе закаран във военната изолационна болница в Уй Буда.

Посраните му гащи потънаха някъде във водовъртежа на Световната война.

Бляновете на фелдфебел-школника Биглер за големи победи бяха затворени в една от болничните стаи на изолационните павилиони.

Когато научи, че е хванал дизентерия, фелдфебел-школникът Биглер изпадна в истински възторг.

Не е ли все едно дали ще бъде ранен, или ще се разболее за императора при изпълнение на патриотичния си дълг?

После с него се случи малка злополука. Тъй като всички места за заболели от дизентерия бяха запълнени, фелдфебел-школник Биглер бе преместен в холерния павилион.

След като го изкъпаха и му сложиха термометъра под мишницата, един унгарски щабен лекар се наведе над него и сериозно поклати глава:

— 37°!

При холера най-тревожният симптом е сериозното спадане на температурата. Болният изпада в апатия.

Фелдфебел-школник Биглер наистина не проявяваше никаква нервност. Беше необикновено спокоен. Само мислено си повтаряше: „Ех, няма какво да се прави, ще се страда за императора.“

Щабният лекар поръча да измерят температурата му и в ануса.

„Последен стадий на холера — помисли си той, — очевиден белег за настъпващия край, пълно отпадане на силите, при което болният губи интерес към всичко, което го заобикаля, и съзнанието му се размътва. Усмихва се в предсмъртна агония.“

Фелдфебел-школникът наистина се усмихваше мъченически при тая манипулация. Те му мушкат термометъра в ануса, а той си дава вид на герой и дори не се помръдва.

„Симптоми — съобразяваше щабният лекар, — които при холерата водят до бавна смърт, пасивното положение …“

Той се обърна към един унгарец, санитарен подофицер, и го попита дали фелдфебел-школникът Биглер е повръщал и се е изхождал във ваната през време на къпането.

Като получи отрицателен отговор, той втренчи поглед в Биглер. Непрекъснатите позиви за ходене по голяма нужда и за повръщане са престанали вече, при холерата това пак са фатални симптоми, всички те дават картината на това, което става в последните часове преди смъртта.

Съвсем гол, както беше изнесен от топлата вана и проснат на кревата, фелдфебел-школникът Биглер почувствува остър студ и изтрака със зъби. Кожата по цялото му тяло настръхна.

— Виждате ли как го втриса — каза щабният лекар на унгарски, — крайниците му са напълно студени. Това вече е краят.

Като се наведе към Биглер, попита го на немски:

— Also, wie geht’s…501

— S-s-se-hr-hr-gu-gu-tt… — изтрака със зъби фелдфебел-школникът Биглер — ei-ne De-deck-ke.502

— Съзнанието отчасти размътено, отчасти запазено — каза на унгарски щабният лекар, — тялото твърде измършавяло, устните и ноктите обаче би трябвало да почернеят… Това е вече третият случай на смърт от холера без почерняване на ноктите и устните…

Той отново се наведе над фелдфебел-школника Биглер и продължи на унгарски:

— Вторият сърдечен тон престана да се чува…

— Ei-ei-ne-ne De-de-de-deck-ke-ke503 — изтрака със зъби фелдфебел-школник Биглер.

— Това са последните му думи — обърна се на унгарски щабният лекар към санитарния подофицер, — утре ще го погребем с майор Кох. Сега ще изпадне в безсъзнание. Документите в канцеларията ли са?

— Там трябва да са — спокойно отговори санитарният подофицер.

— Ei-ei-ne-ne De-de-de-deck-ke-ke — тракаше със зъби подир отдалечаващите се фелдфебел-школникът Биглер.

От шестнайсетте легла в стаята бяха заети само пет. На едното имаше смъртник. Починал преди два часа, той беше покрит с чаршаф и носеше името на откривателя на холерните бацили. Това беше капитан Кох, за когото лекарят бе споменал, че ще бъде погребан на следния ден заедно с фелдфебел-школника Биглер.

Фелдфебел-школникът Биглер се понадигна на леглото си и за първи път видя как се умира за императора от холера, тъй като от останалите четирима души двамата умираха, задушаваха се и посиняваха, ломотейки нещо неразбрано на някакъв странен език. То беше по-скоро някакво хъркане на задушаващ се човек.

Другите двама с подозрително бурната реакция на оздравяващи напомняха хора, изпаднали в тифозен делириум. Крещяха нещо неразбираемо и ритаха покривките с мършавите си крака. Край тях стоеше брадат санитар, който, както разбра фелдфебел-школникът Биглер, ги успокояваше на щирийско наречие:

— И аз съм лежал от холера, мои златни господа, но никога не съм ритал така покривките. Сега вече прескочихте трапа. Ще ви дадат отпуска и… Не се мятай такъв! — изрева той на единия, който така ритна одеялото, че то се преметна и покри главата му. — Тия на нас не ни минават. Бъди доволен, че имаш температура и че няма да те откарат оттук с музика. Нали ви казах — и двамата прескочихте трапа.

вернуться

501

Е, как сте… — Б.пр.

вернуться

502

М-м-м-н-н-н-но-го до-до-бр-р-е… Е-е-едно о-о-дея-ло. — Б.пр.

вернуться

503

Е-е-ед-но о-о-оде-де-дея-ло. — Б.пр.

1 ... 199 200 201 202 203 204 205 206 207 ... 306
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)