Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
„Ех, че идиот излязох и аз — помисли си капитан Загнер на излизане от сградата на комендантството, — защо, по дяволите, казах на поручик Лукаш да събере всички командири и да заведат войниците в снабдителното отделение, за да получат по 150 грама ементалско сирене?“
Преди още командирът на 11-а рота поручик Лукаш съгласно указанията на капитан Загнер да беше издал заповед относно строяването на войниците и завеждането им към склада, за да получат по 150 грама ементалско сирене, пред него изникнаха Швейк и нещастният Балоун.
Балоун трепереше целият.
— Господин поручик, разрешете да доложа! — каза Швейк с привичната си гъвкавост. — Въпросът, за който става дума, е твърде важен. Ако обичате, господин поручик, аз бих ви помолил да уредим тоя въпрос някъде по-настрана, така беше казал на времето моят приятел Шпатина от Зхорж, когато кумуваше на една сватба и изведнъж в черквата му се прииска…
— Е, какво има, Швейк? — прекъсна го поручик Лукаш. Беше му домъчняло вече за него, както и на Швейк беше домъчняло за поручик Лукаш. — Да минем тогава малко по-настрана.
Балоун ги последва на разстояние няколко крачки, като не преставаше да трепери. Този исполин беше загубил напълно душевното си равновесие и люлееше ръце в ужасно, безнадеждно отчаяние.
— Хайде, Швейк, кажете, какво има? — попита поручик Лукаш, когато минаха настрана.
— Разрешете да доложа, господин поручик — каза Швейк, — аз смятам, че ако ще си признава човек, добре е да си признае навреме, а не чак когато ножът опре до кокала. Вие, господин поручик, сте издали известно нареждане, съгласно което след пристигането ни в Будапеща Балоун е трябвало да ви донесе лебервурста и кифлите.
— Ти получи ли такова нареждане, или не? — обърна се Швейк към Балоун.
Балоун още по-усилено замаха с ръце, като че искаше да се защити от някакъв нападащ го противник.
— За голямо съжаление, господин поручик — продължи Швейк, — тази ваша заповед не можа да бъде изпълнена. Аз изядох лебервурста… Изядох го — каза Швейк, като смушка загубилия и ума и дума Балоун, — защото помислих, че лебервурстът може да се развали. Неведнъж съм чел във вестниците, че цели семейства са се отравяли с лебервурст. Един такъв случай имаше в Здераз, друг в Бероун, че и в Табор, и в Млада Болеслав, и в Пршибрам. Всички умираха. Лебервурстът, това е най-мръсното нещо, знаете ли…
Цял треперещ, Балоун застана встрани, бръкна с пръст в гърлото си и започна да повръща на кратки интервали.
— Какво става с вас, Балоун?
— По-по-връщам, е-е-е, господин пор… е-е-е, пор-ручик, е-е-е — отговори Балоун, като се ползуваше от интервалите, — а-а-аз го-го изядох, е-е-и-и, изядох го аз-аз-аз сссам, е-е-е…
Наред с другото от устата на Балоун започнаха да излизат и парчетата от станиолената обвивка на лебервурста.
— Както виждате, господин поручик — каза Швейк, без да загуби ни най-малко от душевното си равновесие, — изяденият лебервурст излиза наяве също както маслото изплувва над водата. Аз исках да го отърва, а той, идиотът му с идиот, така се издаде. Знаете ли, той е много добър човек, но изяжда всичко, каквото му поверят. На времето аз познавах един човек като него. Беше разсилен в една банка. Можеха да му се поверят пари със стотици хиляди, той никога не се докосваше до тях. В това началствата му бяха сигурни. Веднъж даже в една друга банка му дадоха хиляда крони повече, а той взе, че още на самото място и в същия момент им ги върна. Но изпратеха ли го да донесе наденица, макар само за петнайсет крони, той обезателно изяждаше половината из пътя. Толкова беше лаком за ядене, че когато чиновниците го изпращаха да им купи кървавица, той я разпорваше из пътя с чекийката си, а отворената дупка след това залепваше с фин английски левкопласт, който за залепването на пет кървавици му струваше повече, отколкото една цяла кървавица.
Поручик Лукаш въздъхна и си тръгна.
— Ще заповядате ли нещо, господин поручик? — извика след него Швейк, докато през това време нещастният Балоун продължаваше да бърка с пръст в гърлото си.
Поручик Лукаш махна с ръка и продължи да се отдалечава към снабдителния склад. В този момент у него се породи странната мисъл, че щом войниците са започнали да изяждат дажбите лебервурст на офицерите си, Австрия в никакъв случай не може да спечели войната.
Между това Швейк отведе Балоун на другата страна на линията. За да го утеши, той му каза, че ще мръднат заедно към града и ще донесат оттам на поручика дебърцини. В съзнанието на Швейк тоя колбасарски специалитет по естествен начин се свързваше със столицата на унгарското кралство.