Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
— Без съмнение, сигурно — казах с горчивина.
Но Терций Валерий не ми обърна внимание, а продължи:
— Брат ми, племенникът ми и един нарочно избран представител на сената станаха най-накрая непосредствени свидетели на това, че съм способен да изпълнявам съпружеските си задължения. След всичко това никой вече не се съмняваше, че Арсиное е заченала именно от мен. Съпротивата на роднините ми отслабна. Племенникът ми Маний бе особено възхитен от свенливостта на Арсиное и побърза да убеди и другите роднини в невинността й. Сега най-сетне всичко е наред и аз често благодаря на покойната си жена, която ми даде знак от отвъдното, като прие образа на Арсиное.
В този миг в залата влезе и самата Арсиное, с очи, подпухнали от плач. Тя се наведе и целуна Терций Валерий по челото, след което избърса с привичен жест устата му.
— Надявам се, че не се преуморяваш, съпруже — нежно заговори тя, — като говориш за неприятни неща.
Главата на Терций Валерий спря да трепери и той придоби съвсем спокоен вид.
— Не, скъпа. Най-добре е да се хване бика за рогата. Мисля, че и Турн ще се съгласи — нямаше време за отлагане, трябваше да му разкажа за всичко, което се случи между нас, и за подвига ти. И така, както вече споменах, у нас всичко е наред и единственото, което трябва да обсъдим, са паричните въпроси. Когато дойдохте за първи път в Рим, цялото ви имущество беше погрешно записано само на твое име, Турн, макар да съм сигурен, че това не е бил хитър ход от твоя страна. Ти просто не познаваше тогава обичаите и законите на града ни и явно имаше намерение да се грижиш за Арсиное. — Той поглади ръката й и аз би трябвало все пак да кажа, в чест на бившата жрица, че тя не издържа погледа ми, а наведе очи. — Турн, не се съмнявам в порядъчността ти — продължаваше старецът — и ти, разбира се, ще поискаш веднага да поправиш положението и да отпишеш от твое име всичко, което по право се пада на Арсиное. Аз също записах много богатства на нейно име, както и няколко роби.
Тъй като аз мълчах, Терций Валерий помисли, че се колебая, и каза гневно:
— Естествено, никой не може да те принуди да го сториш, но мисля, че някои разкрития от миналото ти биха ти попречили доста да добиеш благоволението на сената. Не е ли така, мила?
Той погледна въпросително към Арсиное и тя кимна в знак на съгласие.
Дълго време не можех да откъсна поглед от скъпото лице на бившата си жена, от нежните й ръце и рамене, от дългите й извити мигли.
Най-накрая събрах сили и казах:
— Още утре ще си тръгна и ще уредя всичко така, както искате. Никакви неприятности няма да имате с мен. Винаги съм се грижил за Арсиное и сега съм също тъй готов да й услужа, както някога. Ще припиша таланта сребро и някои златни украшения на нейно име и те, ще се съгласиш, Терций, не са лоша придобивка — дори за дома на един сенатор. Нека всичко това да увеличи още повече уважението, с което се ползва Арсиное сред римските патрицианки, макар най-ценното й притежание да си остава все пак свянът й, безгрешното й поведение, както и невинността й.
Арсиное не се изчерви, а пак кимна, след което погали разсеяно посивялата и оредяла глава на съпруга си.
Защо ли не изпаднах тогава в ярост от наглото й поведение? Защо не се опитах да отворя очите на Терций Валерий? Защо не му разказах що за жена е подслонил под покрива си? И защо ли не я взех със себе си насила? Та нали само да поисках, тя сигурно би изоставила Рим! Доказателство за силата, която имах над нея, бяха прекараните ни съвместни години в Ерикс, в Сегеста, в Химера, в горите на сиканите… Може би не го направих, защото виждах, че тя най-сетне бе постигнала целта си. Цял живот Арсиное се беше стремяла към спокойно, уютно, богато семейно огнище. Защо ми трябваше да я изтръгвам оттам и да я подлагам отново на опасности? Съдът беше разбит и виното бе изтекло. Нужно ли беше да се опитвам да го залепя? И защо? За да мъча и себе си, и нея? Освен това не бях сигурен дали бих могъл да отворя очите на заслепения старец. Мъчно ми беше да огорчавам възрастния патриций, който се чувстваше толкова щастлив. Сигурен съм, че той всъщност не беше чак толкова глупав и може би просто бе решил да вярва на всичко, което му разказваше Арсиное. Та тя беше красива жена! Той я бе спечелил за съпруга — това му беше достатъчно. Такава е човешката природа.
Когато се отказах от имуществото си в полза на Арсиное, Терций Валерий изведнъж прояви признаци на безпокойство и започна да поглежда към Арсиное, сякаш чакаше съвет от нея. Тя му се усмихна ободряващо и Терций Валерий, който явно се бореше с вроденото си скъперничество, каза: