Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

— Приемам твоя дар, Терций Валерий, за да не оскърбя щедростта ти с отказ. Но не разбирам много от земеделие. Иска ми се да остана в града, тъй че ще трябва да се задоволя с доходите, които би ми носила тази земя. Сигурно ще мога да получавам и допълнителни средства, ако се наема като учител по гръцки, ако започна да гадая на длан или пък да играя понякога в цирка на Рим.

Арсиное изсумтя презрително, а Терций Валерий, който също изпита неудобство от думите ми, сложи ръката си върху нейната, за да я успокои.

— Скъпи Турн, радвам се, че не се стесняваш от ниския си произход и говориш открито по какви долни начини смяташ да се издържаш. Мисля, че Субура53 би била много подходящо място за теб. Чувал съм, че и по-рано си прекарвал добре там, но не исках да споменавам нищо, тъй като беше мой гостенин.

Арсиное почервеня и възкликна:

— Най-накрая хвърли маската си, Турмс! Сигурно си прекарвал много пъти там в обществото на леки жени! Мислиш си навярно, че ще ми липсваш!? Ето какво имам да ти кажа — според мен ти не трябва да се връщаш вече в Рим, а да се заселиш в Субура и да си останеш там! Сам знаеш, че само благодарение на моите усилия не пропадна до самото дъно, но аз не мога вечно да се грижа за теб. Върви там, където ти е мястото, щом предпочиташ да затънеш в калта! А аз оттук нататък ще се занимавам единствено със съдбата на бъдещия си син и с грижи по семейството си!

Цялата тази тирада развълнува извънредно много Терций Валерий, той пребледня и започна да почуква с тояжката си по пода в такт с думите на Арсиное.

— И тъй — тръгвай по-скоро при жените си, Турмс! Тук, в дома ми, няма място за толкова недостоен човек като теб. А ако някога те видя в цирка и ако паднеш на арената, бъди сигурен, че палецът ми ще бъде обърнат надолу!

— Е, чак пък толкова! — възкликна Терций Валерий, който изпадна в истинско безпокойство от думите на съпругата си, но затова пък аз усетих как сърцето ми отново се стопли — дори и да не беше вече моя жена, Арсиное все пак продължаваше да ме ревнува!

Тя стана рязко, избухна отново в плач и се втурна вън от залата. Когато останахме насаме, двамата със стареца се уговорихме да се срещнем на следващия ден на форума, при градската съкровищница. Аз трябваше да припиша всичко на името на Арсиное, а от своя страна Терций Валерий трябваше да припише на мое име земята, за която стана дума. Щеше да прехвърли книжа на мое име и един от градските землемери трябваше да бъде нает срещу заплащане, за да измери точно владенията ми.

Наех си жилище в Субура, точно срещу мястото, където някога Тулия54 бе прегазила с колесница трупа на баща си. Това ме устройваше, тъй като се бях любувал дълго на красотите на етруските градове и не изпитвах обич към Рим.

Бидейки вече собственик на земя, реших да посетя владенията си и да разгледам петнадесетте югера. Двамата беззъби роби, грохнали и с побелели глави, се разтрепериха, щом ме видяха и аз прочетох едва ли не ужас в очите им. Започнаха да ми показват всичко и така ги втрисаше, че отначало не можех дори да си обясня прекомерния им страх. После се сетих, че ако новият собственик беше римлянин, той сигурно щеше да заповяда да ги убият — двамата бяха съвсем безполезни. На мен обаче подобна постъпка ми се струваше безчовечна, ето защо заповядах да бъде построена по-добра постройка и покривът й да бъде украсен по етруски образец. Там настаних двамата, а освен това наех и едно младо пастирче, чиито родители бяха убити от волските, да се грижи за добитъка. Изобщо разходите по имението ми бяха по-големи от доходите, които получавах. Бях лош стопанин, но не се безпокоях особено.