Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

Арсиное почти не се бе променила, само дето беше още по-величествена и по-красива. Тя каза със саркастичен тон:

— Извини ме, Турмс, съвсем нямах намерение да се намесвам в утехите ти, но съм длъжна да поговоря с теб за нещо, а такава възможност ми се яви точно днес.

Аз кимнах, събрах дрехите на момичето, подадох му ги и му казах да си ходи. Арсиное седна на скромното ми столче, огледа се, въздъхна тъжно, поклати глава и започна да нарежда:

— Жал ми е за теб, Турмс! Аз, разбира се, чух, че водиш недостоен живот и че другаруваш с долни хора, но не исках да вярвам на хорската мълва. Опитвах се да мисля, че сигурно нещата при теб са добре, но ето сега се убедих в истинността на слуховете, колкото и да ми е неприятно.

В гърлото ми се надигна някаква буца, като гледах само колко спокойно седеше и говореше Арсиное, сякаш между нас не се бе случило нищо особено.

— Да — отвърнах, — аз водя лош живот и съм попаднал в компанията на грешни хора. По-рано учех простите момчета на гръцки и дори им четях Хипонакт56: „Човек прекарва всичко на всичко два весели дни с жена си — деня на сватбата и деня на погребението й.“ Хипонакт живееше някога в Ефес и именно затова съм запомнил добре думите му. Но родителите на момчетата не одобряваха уроците ми и аз останах без ученици.

Арсиное нарочно не обърна внимание на думите ми, въздъхна леко и каза:

— Глезените й са прекалено дебели, а бедрата й — прекалено широки. Освен това тя е ниска.

— Но има таланта на танцьорка — възмутих се аз, обиден от думите на Арсиное. — Точно затова й помагам.

— Ах, Турмс — продължи Арсиное с престорен глас, — все пак си мислех, че си малко по-взискателен към жените. Но ти винаги си бил толкова странен. Аз и по-рано съм се учудвала на вкуса ти…

Много ми се искаше да й кажа, че целият тръпнех от радост при вида й и сърцето ми подсказва, че именно в моя чест косата й бе тъй изкусно сресана и лицето й бе намазано тъй умело с белило и червило. Но реших, че съм длъжен да запазя хладнокръвие и да не се поддавам на чара й. Тъй като коленете ми трепереха, аз седнах на ръба на ложето си и попитах:

— Какво искаш от мен, Арсиное?

Тя се разсмя звънко, престана да се преструва на патрицианка, протегна се съблазнително и каза:

— Естествено, не съм дошла без причина, Турмс. Имам работа с теб, но само как се радвам да те видя — да се взра в бадемовидните ти очи и да видя усмивката на широката ти уста!

— Ах, остави това, Арсиное! — прошепнах аз, търсейки ножа си и готов да отсека пръста на дясната си ръка, ако само докосна бялата й кожа. Знаех, че съм загубен навеки, ако сега не устоя на чара й. Добре беше, че волята ми се оказа по-силна от желанието.