Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
Волумния изтикала напред двамата си сина и попитала Кориолан дали е толкова безсърдечен, че смята да докара гибел на родния град на децата си. Тя му напомнила, че само преди няколко години, когато се родили момченцата, бракът им дори би могъл да се нарече щастлив. Напомнила му и за красивия им дом, построен с нейни пари. Сега този дом ще бъде разрушен, съпружеското ложе ще бъде осквернено, а децата сигурно ще бъдат продадени за роби, ако волските завземат града.
Кориолан, който бил наистина снажен мъж, с една глава по-висок от всички други римляни, слушал търпеливо оплакванията на жените и от време на време хвърлял поглед към Арсиное, която стояла смирено настрани със сведени към земята очи. Но доколкото я познавам, навярно се е била погрижила Кориолан да забележи изкусно подредената й златиста коса и бялата й шия. Не бих се удивил дори, ако от вълнение и притеснение тя дори не е забелязала, че наметката й се е плъзнала, съблазнително оголвайки част от рамото й.
В края на краищата Кориолан казал, че майка му изобщо не се е променила и си е все същата сурова и безсърдечна старица. Волумния той утешил с думите, че дори и волските да завземат града, самата нея никой няма да докосне — все пак и волските имат очи. Що се отнася до синовете им, той обещал да ги откупи, ако бъдат продадени в робство. Казал още, че бил слушал достатъчно дълго това, което жените имали да му казват, и че не научил нищо ново. Време било да се връщат обратно в града. Самият той като предводител имал много по-важни дела и не можел повече да си губи времето, като изслушва жалбите на матроните.
Говорейки всичко това, Кориолан се вглеждал с любопитство в Арсиное. Ето защо другите жени я изтикали напред, макар че тя се съпротивлявала. Те я призовали да се обърне към богинята, си, за да може последната да й помогне да намери думи, с които да убеди Кориолан да отстъпи. Арсиное отвърнала, че за да го направи, двамата с Кориолан трябва да останат насаме, ако, разбира се, Кориолан не се бои от нея, слабата жена. Тя понечила да хвърли наметката си на земята в желанието да покаже, че не носи кинжал. Кориолан й казал добродушно да почака и да го хвърли чак когато останат насаме, при което заповядал на римлянките и на стражите да напуснат шатрата.
За какво са си говорили двамата, когато всички напуснали, никой в Рим не знае. Знае се само, че Арсиное прекарала в шатрата на Кориолан до изгрев-слънце и суеверните жени твърдели, че виждали някакво синкаво неземно сияние, което се излъчвало от вътрешността й. Други пък настоявали, че това били просто лунните лъчи. Накрая, Арсиное излязла от шатрата, бледна и с изнурен вид, и призовала всички жени да благодарят на богинята Венера. След всичко това тя паднала бездиханна в прегръдките им. Кориолан не се показал повече, но заповядал жените да бъдат придружени от стражи обратно до самите стени на града. За Арсиное била приготвена специална носилка. В същия ден Кориолан заповядал да бъде прекратена обсадата на града. Волските събрали шатрите си и си тръгнали толкова бързо, че дори не си направили труда да изгорят построените от тях обсадни кули.
В течение на много месеци не виждах Арсиное и дори нямах желание да посещавам дома на Терций Валерий. Поради състоянието си тя прекарваше времето си главно в своите покои. По време на най-горещите летни дни започна раждането. Робът, когото бях подкупил, ми съобщи всичко това и дългите часове, които прекарах в неведение, бяха почти непосилни. Разхождах се ядно из стаята си и току захвърлях в ъгъла някой глинен съд, изпитвайки истинско страдание и безсилие от факта, че не съм близо до Арсиное и че не мога с нищо да облекча страданието й. Усещах, че все още я обичам както и преди и че никое от обстоятелствата, които ни деляха, не можеше да намали чувствата ми към нея.
Раждането се оказало изключително тежко и продължило повече от едно денонощие, тъй като момченцето било много едро. Когато то се появило най-накрая на белия свят, изведнъж от жаркото небе се изсипал град, засвяткали светкавици и се разнесли гръмотевици. Една от светкавиците ударила храма на стария римски бог, който не искал да отстъпи мястото си на Юпитер. Но цялата тази буря се разрази без моето участие, тъй като през това време аз лежах слаб и изнурен на постелята си. Градушката унищожи много посеви и уби много овце, но на противоположния бряг на Тибър всичко беше спокойно, тъй че моята собственост по склоновете на Яникулския хълм изобщо не пострада — напротив, дъждът се оказа от полза.