Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
Чак с настъпването на зимата потеглих към планините, а оттам по течението на Тибър се завърнах в Рим.
Когато тръгвах от Рим, беше ранна пролет. Сега, когато се връщах отново в Рим, беше също ранна пролет. Но не ми се иска да разказвам за това време, тъй като щом се срещнах с Арсиное, забелязах, че тя е в напреднала бременност. Видът й никак не ме зарадва.
Книга девета
Лукумон
1.
Когато отново пристъпих в патрицианския дом на Терций Валерий, аз видях, че старите стълбове от двете страни на входната порта бяха поправени и отново боядисани. Щом влязох в атрия, просто не го познах — там всичко блестеше и имаше много нови лъскави предмети. Басейнът беше украсен с бронзовата фигура на танцуваща грация, покрита само с тънък воал, а фигурата на орача с воловете, толкова скъпа на Терций Валерий, бе преместена и сложена в тъмен ъгъл. Разглеждах всичко това спокойно и без да бързам, за да мога да спечеля време и да се съсредоточа преди предстоящия ми разговор с Арсиное, когато тя изведнъж изтича да ме посрещне. Бях толкова развълнуван, че сърцето ми заби силно, сякаш щеше да изскочи от гърдите ми.
След като минаха първите мигове на срещата ни, Арсиное дойде на себе си и се загърна по-добре в наметката си на римска матрона, сведе поглед към пода и каза:
— Ах, Турмс, как ме изплаши само с неочакваното си пристигане! Разбира се, длъжна съм да ти обясня много неща, но в сегашното си положение не трябва да се вълнувам, затова ще бъде по-добре, ако се срещнеш първо със скъпия Терций Валерий. По-късно ще поговорим насаме.
Тя се оттегли бързо някъде в дома и аз дочух как се разрида и започна да вика прислужниците си. Когато чу плача и виковете, пред мен се появи и самият Терций Валерий с тояжката си. Той толкова много бързаше да види кой е странникът, предизвикал шума, че чак изпусна восъчните таблички, които държеше в ръка — явно точно преди идването ми се беше занимавал с делови въпроси. Щом ме позна, изпусна тояжката си и възкликна изумено и същевременно неуверено:
— Ти ли си това, Турн? Мислех, че вече никога няма да те видя. Всички бяхме убедени, че си загинал по време на морска буря. Арсиное срещна един моряк, когато в отчаянието си обикаляше града и търсеше някого, който и да е, само и само да научи вести за теб. Същият моряк се закле, че те е видял как загиваш и как корабът, на който си пътувал, е потънал. Ние преживявахме тежки времена тогава — Рим беше обсаден от волските, и не се усъмнихме в думите му.
Обясних спокойно, че не можех да изпратя вести за себе си поради обсадата и добавих, че явно никой не е страдал особено от отсъствието ми и от липсата на новини, тъй че може би щях да направя по-добре, ако изобщо не се бях връщал в Рим.
Терций Валерий побърза да отвърне:
— Не, не, скъпи Турн, не ме разбирай погрешно. Винаги ще се радваме да те видим и да те посрещнем тук в дома си като най-близък гост и приятел. Много се радвам, че си жив и здрав. Всъщност появата ти не променя по никакъв законов начин нещата, тъй като Арсиное ми призна, че вие двамата никога не сте сключвали законен брак и че не сте се разбирали особено, но че тя те е следвала само по жизнена необходимост. Толкова копнеела да се върне в родния си град, от който злощастната съдба я прогонила още в детството й… И тъй, какво исках да кажа? Не, не чувствам никаква лична обида спрямо теб, Турн, а и Арсиное не изпитва неприязън към теб. След като богинята отново ме дари с мъжество, макар да съм толкова стар, аз сметнах за свой дълг да встъпя в законен брак с Арсиное, особено като се имаше предвид ниското й положение. През това време независимо от жестоките лишения, на които бяхме подложени, аз като че ли се подмладих с десет, дори с двадесет години. И сам ще се съгласиш, Турн, че изглеждам чудесно, нали?
И този, по-рано тъй разсъдлив старец, надут от гордост и суета, започна да се перчи пред мен и да показва мускулите си. Кожата на шията му висеше, тъй като се беше избръснал гладко и нищо не я прикриваше. Беше облечен в сенаторска тога от фина тъкан, поръбена с алена лента, и я придържаше с едната си ръка кокетливо като капризен юноша. Не знаех дали да плача или да се смея, толкова жалко ми се стори всичко това.
Не отвърнах нищо и Терций Валерий продължи смутено:
— Разбира се, наложи се да минем през някои трудности, тъй като трябваше да докажем, че Арсиное е по произход патрицианка и римлянка. Тя може би ти е разказвала при какви странни обстоятелства, бидейки беззащитна сирота, й се е наложило да напусне родния си град. Но смелостта и решителността, които Арсиное прояви по време на обсадата, както и доброто име, което си заслужи сред римлянките, много й помогнаха. Съпругите на сенаторите потвърдиха, че само истинска римлянка може да се държи тъй достойно като Арсиное и да се жертва за нашия град.