Тайната история
- Автор: Тартт Донна, Тарт Дона
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651566
- Переводчик: Стефан Аврамов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната история». Краткое содержание книги:
Едно момче се озовава за първи път в Нова Англия. Загърбил мизерното и ненавистно минало, Ричард пристига в колежа Хампдън, изпълнен с надежди и амбиции. Много скоро сънливият, нереален живот в колежа го въвлича в упоителния си водовъртеж — особено след като се осъществява копнежът му да бъде приет в елитарната група на петима студенти, изучаващи класическата древност. Четири момчета и едно момиче — изискани издънки на заможни семейства, хладни, непристъпни и самоуверени; това са хората, чиито съдби се преплитат необратимо с живота на Ричард. Приемането му в елитния кръг има своя цена — много скоро той научава страшната тайна, споила допълнително връзката между петимата… тайна, свързана с възраждане на древни ритуали, с невинно пролята кръв, която вика за отмъщение… И това е само началото.
— Не разбирам от къде им е хрумнала историята с наркотиците.
— Само си представи как е изглеждало всичко в техните очи. От една страна имаме Клоук. В полицията знаят, че той търгува с наркотици в сравнително голям мащаб, вероятно са се досетили, че е посредник и работи за някоя доста по-едра риба. Между тази история и Бъни нямаше ясна връзка, но пък ето ти го най-добрият приятел на Бъни, с всичките тези пари, за които не могат да кажат с точност от къде идват. А освен това през последните няколко месеца самият Бъни пръскаше доста пари. Разбира се, Хенри му ги даваше, но те не знаеха това. Модни ресторанти. Италиански костюми. И още нещо — Хенри просто изглежда подозрително. Начинът, по който се държи. Дори начинът, по който се облича. Прилича на някой от онези герои с очила с рогови рамки и ръкавели в гангстерските филми, сещаш се, като оня, който води счетоводството на Ал Капоне — запали друга цигара. — Помниш ли нощта, преди да открият тялото на Бъни? Когато с теб отидохме в онзи отвратителен бар, онзи с телевизора, където се напих?
— Да.
— Това бе една от най-ужасните вечери в живота ми. Нещата се очертаваха доста зле за двама ни. Хенри почти бе сигурен, че на другия ден ще го арестуват.
Бях толкова ужасен, че за миг изгубих ума и дума.
— За Бога, защо? — накрая попитах.
Чарлс дръпна силно от цигарата.
— От ФБР го бяха посетили същия следобед. Малко преди това бяха арестували Клоук. Казали на Хенри, че имали достатъчно основателни причини да арестуват половин дузина хора, включително и него самия, или за сговаряне да се потули нещо, или за укриване на доказателства.
— Иисусе! — възкликнах смаян. — Половин дузина? Кои?
— Не знам със сигурност. Може да са блъфирали, но Хенри се бе поболял от притеснение. Предупреди ме, че вероятно ще дойдат у нас, така че трябваше да се махна от там. Не можех да седя и да ги чакам. Накара ме да обещая, че няма да ти казвам. Дори Камила не знаеше.
Последва дълго мълчание.
— Но не те арестуваха — казах.
Чарлс се изсмя. Забелязах, че ръцете му все още потреперваха леко.
— Мисля, че за това трябва да сме благодарни на добрия стар колеж Хампдън. Разбира се, доста от нещата не се връзвали — разбрали го, когато говорили с Клоук. Но все пак разбирали, че не им казват истината и че вероятно ще я узнаят, ако от колежа им съдействат малко повече. Ръководството обаче искаше нещата да се потулят колкото е възможно по-бързо, след като намериха тялото на Бъни. Ставаше прекалено много лоша реклама. Броят на документите, подадени от първокурсниците, бе паднал с около двадесет процента. А пък от градската полиция, в чиито правомощия бе всичко това, са много отзивчиви за такива неща. Клоук бе загазил здраво заради някои неща, свързани с наркотиците, можеха да го хвърлят в затвора. Но се измъкна само с изпитателен срок в колежа и петдесет часа общественополезен труд. Дори няма да му го впишат в досието.
Трябваше ми малко време, за да осмисля чутото. Коли и камиони профучаваха край нас.
След малко Чарлс се изсмя отново.
— Забавно е — каза той и завря юмруци дълбоко в джобовете си. — Мислехме си, че изкарваме на предна линия най-добрия си човек, но ако някой друг от нас бе поел нещата в свои ръце, щеше да е далеч по-добре. Например ти. Или Франсис. Или дори сестра ми. Можехме да избегнем половината от това.
— Няма значение. Всичко вече свърши.
— Не и благодарение на него. Аз бях онзи, който трябваше да се разправя с полицията. Той си присвоява заслугите, но на практика аз бях този, който трябваше да седи в проклетата полиция часове наред, да пие кафе с тях и да се опитва да ги накара да го харесат, да се опита да ги убеди, че сме най-обикновени хлапета. Същото стана и с ФБР, но тогава беше дори още по-лошо. Да си фасада за всички, винаги да си нащрек, да казваш само правилните неща и да даваш всичко от себе си, да гледаш на нещата от тяхната гледна точка — а с тези хора трябва да улучиш верния тон, за миг не можеш да се отпуснеш, опитваш се да бъдеш общителен през цялото време, открит и въпреки това загрижен, същевременно изобщо да не си нервен, въпреки че почти не можех да взема чаша в ръка, без да се боя, че ще я разлея, на няколко пъти пък бях толкова паникьосан, та си помислих, че ще припадна, ще избухна или ще направя нещо друго. Знаеш ли колко трудно бе това? Мислиш ли, че Хенри би се принизил да направи подобно нещо? Не. За мен нямаше проблем да го правя, а той не биваше да бъде безпокоен. Тези хора никога в живота си не бяха виждали човек като Хенри. Ще ти кажа за какво се притесняваше той. Дали например, носи правилната книга, дали Омир ще направи по-добро впечатление от Тома Аквински. Все едно беше на друг свят. Ако трябваше да се разправят само с него, щеше всички ни да ни изпрати в газовата камера.