Тайната история

— Харесваш го много, нали? — попитах.

Не знам какво ме накара да го кажа. Франсис не мигна.

— Не зная — отвърна студено и посегна за цигара с дългите си, покрити с петна от никотин пръсти. — Предполагам, че го харесвам доста. Стари приятели сме. Със сигурност не се заблуждавам, че има нещо повече от това. Но ми беше много приятно с него, което е много повече, отколкото мога да кажа за Камила.

Това бе нещо, което Бъни би нарекъл изненадващ ход. Бях твърде стъписан, за да отговоря.

При все че задоволството му бе очевидно, Франсис не даде да се разбере, че е нанесъл удар. Наведе се напред в стола си до прозореца, върховете на косата му блестяха с металическа червенина на слънцето.

— Съжалявам, но така стоят нещата. Всеки от тях се интересува само от себе си. Обичат да се представят за едно цяло, но всъщност не знам колко ги е грижа един за друг. Определено изпитват перверзно удоволствие да те водят за носа, да, тя те води за носа — каза той, когато се опитах да го прекъсна. — Виждал съм я да го прави. Същото е и с Хенри. Някога бе луд по нея. Мисля, че го знаеш, не бих се учудил, ако все още е. Колкото до Чарлс, поначало той предпочита момичета. Ако е пиян, и аз върша работа. Но точно когато съм успял да вкаменя сърцето си, той започва да се държи толкова мило! Винаги се хващам. Не знам защо — замълча за миг. — В нашето семейство не се славим с добър външен вид, състоим се само от изхвръкнали кокалчета, скули и орлови носове. Вероятно по тази причина имам склонност да приравнявам физическата красота с качества, с които тя няма абсолютно нищо общо. Виждам хубава уста или две дълбоки очи и си представям всякакви силни чувства, душевна близост, такива неща. Не обръщам внимание, че около този човек има събрани поне шестима загубеняци, които просто са били измамени от същите тези очи — наведе се напред и енергично изгаси цигарата. — Тя би се държала съвсем като Чарлс, ако й бе позволено. Той има толкова силно чувство за собственост, държи я доста изкъсо. Можеш ли да си представиш по-тежко положение? Пази я като ястреб. А освен това е толкова беден — не че има голямо значение — добави бързо, осъзнавайки пред кого говори, — но той силно се притеснява от това. Много е горд със семейството си и знаеш ли, много добре съзнава, че самият той е затъпял от пиене. В това има нещо римско, цялото внимание, което обръща на честта на сестра си. Бъни не би посмял да се доближи до Камила, дори не би се осмелил да я погледне. Обичаше да казва, че не била негов тип, но аз си мисля, че старият холандец в него просто знаеше, че тя не бе за него. Бога ми… веднъж, преди много време, си спомням, че вечеряхме в някакъв абсурден китайски ресторант в Бенингтън. „Пагодата на омарите“. Сега е затворен. Имаше завеси от червени мъниста и олтар на Буда с изкуствен водопад. Изпихме доста питиета с чадърчета в тях и Чарлс бе потресаващо пиян, в интерес на истината, вината не бе негова. Всички бяхме пияни, на подобни места коктейлите винаги са прекалено силни, освен това човек никога не знае какво точно слагат в тях, нали? Отвън имаше малък мост, който водеше към паркинга и минаваше над ров с питомни патици и златни рибки. Неизвестно как, но ние с Камила се отделихме от другите и чакахме там. Сравнявахме си късметите. Нейният бе „Очаквайте целувка от мъжа на мечтите си“, което бе прекалено добро, за да го пропусна, тъй че аз… ами и двамата бяхме пияни и малко се отнесохме… и тогава Чарлс долетя отнякъде, сграбчи ме отзад за врата и си помислих, че ще ме хвърли през перилата. Бъни също бе там, издърпа го, Чарлс прояви достатъчно разум, за да каже, че се е шегувал, но не беше така, причини ми болка, изви ръката зад гърба ми и почти я извади от ставата. Не знам къде беше Хенри. Вероятно е гледал към луната и е рецитирал някакви стихове от времето на династията Танг.