Тайната история

— Сега аз искам да те попитам нещо.

Палеше нова цигара. Затвори с изщракване запалката и сбърчи вежди.

— Какво?

Бях мислил за хиляди начини, по които да построя въпроса, но ми се струваше, че в името на яснотата бе най-добре да пристъпя направо.

— Мислиш ли, че Чарлс и Камила спят заедно?

Току-що бе напълнил дробовете си с дим, но когато го попитах, го издуха през носа си от изненада.

— Мислиш ли?

Но той кашляше.

— Какво те кара да питаш за нещо такова? — попита накрая.

Разказах му какво бях видял тази сутрин. Слушаше, очите му бяха зачервени и насълзени от дима.

— Това не е нищо — каза той. — Вероятно все още е бил пиян.

— Не ми отговори на въпроса.

Остави димящата цигара в пепелника.

— Добре — каза примигвайки, — след като ме питаш… Да. Мисля, че понякога го правят.

Настъпи дълго мълчание. Франсис затвори очи и ги разтри с палец и показалец.

— Не мисля, че е нещо, което се случва твърде често — каза той. — Но човек никога не знае. Бъни винаги повтаряше, че ги заварил веднъж.

Зяпнах го.

— Каза всъщност на Хенри, не на мен. Боя се, че не знам подробностите. Очевидно е имал ключ, а много добре помниш как имаше навика да нахлува без да чука… Хайде де, сигурно и на теб ти е хрумвало.

— Не — отвърнах, въпреки че всъщност ми бе идвало наум, още от мига, когато за първи път ги бях срещнал. Бях го отдал на собствената си душевна перверзия, някаква изродена приумица на съзнанието, проекция на собственото ми желание, защото той й беше брат и толкова много си приличаха, а мисълта, че двамата са в леглото заедно, носеше освен предвидимите пристъпи на ревност, угризения и изненада, още един, далеч по-осезаем — този на възбудата.

Франсис ме наблюдаваше с интерес. Изведнъж усетих, че знаеше точно какво си мислех.

— Много се ревнуват един друг — каза той. — Той повече, отколкото тя. Винаги съм го смятал за детинско, очарователно нещо, цялото това словесно боричкане, за което дори Джулиан ги дразнеше. Искам да кажа, аз нямам братя и сестри, Хенри също, какво бихме могли да знаем за подобни неща? Говорехме си колко забавно би било, ако имахме сестри — изхили се той. — Явно по-забавно, отколкото и двамата сме си мислели. Не, че го смятам за толкова ужасно — от морална гледна точка, искам да кажа — но не е и нещо случайно и невинно. Далеч по-дълбоко и гадно е. Миналата есен, горе-долу по времето, когато онзи фермер…

Той се отдалечи, влачейки крака, поседя малко, пушейки, на лицето му бе изписано чувство на безизходица и смътно раздразнение.

— Е? Какво се случи тогава?

— С подробности ли? — сви рамене. — Не мога да ти кажа. Почти не помня нищо от случилото се през онази нощ, което не значи, че общата идея не ми бяга… — замлъкна, понечи да заговори отново, но размисли, после поклати глава. — Искам да кажа, че след онази нощ за всички бе ясно. Не че не знаехме преди това. Просто Чарлс се държа много по-зле, отколкото някой от нас бе очаквал. Аз…