Тайната история
- Автор: Тартт Донна, Тарт Дона
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651566
- Переводчик: Стефан Аврамов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната история». Краткое содержание книги:
Едно момче се озовава за първи път в Нова Англия. Загърбил мизерното и ненавистно минало, Ричард пристига в колежа Хампдън, изпълнен с надежди и амбиции. Много скоро сънливият, нереален живот в колежа го въвлича в упоителния си водовъртеж — особено след като се осъществява копнежът му да бъде приет в елитарната група на петима студенти, изучаващи класическата древност. Четири момчета и едно момиче — изискани издънки на заможни семейства, хладни, непристъпни и самоуверени; това са хората, чиито съдби се преплитат необратимо с живота на Ричард. Приемането му в елитния кръг има своя цена — много скоро той научава страшната тайна, споила допълнително връзката между петимата… тайна, свързана с възраждане на древни ритуали, с невинно пролята кръв, която вика за отмъщение… И това е само началото.
Последвалите събития бяха изкарали много неща от ума ми, но споменаването на Хенри ми напомни онова, което Чарлс ми бе казал за ФБР сутринта и породи още един въпрос, този път свързан с Хенри. Чудех се дали моментът бе подходящ да говоря още за някой от тях, когато Франсис изведнъж проговори с тон, който предполагаше лоши новини.
— Знаеш ли, днес ходих на лекар.
Изчаках го да продължи. Но не го направи.
— Защо? — накрая попитах.
— Същата история. Замаяност. Болки в гърдите. През нощта се събудих и не можех да си поема дъх. Миналата седмица се върнах в болницата и ги оставих да ми направят някакви изследвания, но нищо не показаха. Препратиха ме към този човек. Невролог.
— И?
Той неспокойно се размърда на стола.
— Не откри нищо. Нито един от тези провинциални доктори не е достатъчно добър. Джулиан ми даде името на един в Ню Йорк, същият, който излекувал шаха на Исрам от онова заболяване на кръвта. Снимката им беше по всички вестници. Джулиан каза, че бил най-добрият диагностик в страната и един от най-добрите в света. Зает е за две години напред, но Джулиан каза, че може би, ако му се обади, ще се съгласи да ме види.
Посегна за нова цигара, въпреки че последната си тлееше недокосната в пепелника.
— Така, както пушиш, нищо чудно, че се задъхваш.
— Това няма нищо общо — отвърна раздразнено, потупвайки цигарата в китката си. — Затова пък е единственото, което тези тъпи върмонтци ми повтарят. Спри да пушиш, не пий алкохол и кафе. Половината си живот пуша. Мислиш ли, че не знам как ми влияе? Но гадните спазми в гърдите не са от цигарите, нито пък от няколкото питиета. Освен това имам и други симптоми. Сърцебиене. Пищене в ушите.
— Пушенето може да оказва напълно неочакван ефект върху тялото ти.
Франсис често ми се подиграваше, когато използвах някои изрази, които смяташе за чисто калифорнийски.
— Напълно неочакван? — повтори злобно, имитирайки акцента ми: еснафски, глух и безизразен. — Наистина ли?
Погледнах как се бе прегърбил на стола — вратовръзка на точки, тесни обувки от „Бали“, лисиче, тясно лице. Ехидната му усмивка също бе лисича и бе прекалено озъбен. Беше ми дошло до гуша от него. Изправих се. Стаята бе толкова задимена, че очите ми се насълзиха.
— Да, а сега трябва да тръгвам.
Подигравателното му изражение изчезна.
— Ядосах те, нали? — каза той тревожно.
— Не.
— Напротив, ядосан си.
— Не, не съм — отвърнах. Тези внезапни, панически опити да се помирим ме дразнеха повече от обидите му.
— Извини ме. Не ме слушай. Пиян съм, болен съм, не исках да кажа това.
Внезапно видях пред себе си Франсис след двадесет години, след петдесет — в инвалидна количка. Видях и себе си, също остарял, седнал до него в задимена стая, двамата повтаряме тази размяна на реплики за хиляден път. По едно време ми бе харесала мисълта, че злодеянието поне ни бе свързало едни с други, не бяхме обикновени приятели, а приятели докато смъртта ни раздели. След смъртта на Бъни тази мисъл бе единственото ми утешение. Сега от нея ми се гадеше, защото знаех, че няма измъкване. Бях свързан с тях, с всички тях, завинаги.
По пътя от дома на Франсис вървях с наведена глава, потънал в тъмна и неясна плетеница от безпокойство и потиснатост. Тогава чух гласа на Джулиан да ме вика по име.