Хюрем. Московската наложница

— Сигурно се шегувате. Каква слава можем да имаме ние?

Семиха я спря с ръка:

— Не говорете така. Всички знаят, че вие носите късмет на нашия господар — падишаха, и на армията.

Хюрем пропусна мълчешком тези думи. Жената продължи:

— Няма човек, който да не е чул и да не знае вашата заслуга за голямата победа на падишаха ни.

— Хайде стига! Какво сме сторили ние, неговите роби, че да ни бъде приписван дял в победата на господаря? Вие не слушайте хорските клюки, Семиха ханъм.

— Но това не са хорски клюки, разказа ми го Искендер Челеби. В Дивана, в текетата[103], в казармите на еничарите, по каютите на моряците и навсякъде се говори, че…

Жената млъкна внезапно. Огледа се наоколо с подозрение.

— Тук сме само свои хора…

Въпреки уверението, Семиха се приближи до Хюрем и прошепна:

— Не се доверявайте изобщо. Навсякъде гъмжи от шпиони на Любимеца Ибрахим. Известяват го за всичко на мига. Ибрахим паша има уши навсякъде.

Хюрем беше чула, каквото ѝ трябваше. Значи това било! Искендер паша си търсеше съюзник в двореца. И щеше да го намери. Но трябваше да разбере повече от устата на жена му.

— Това е домът на господаря ни. Едва ли е посмял да вкара шпионин и тук! Вие бъдете спокойна. И какво казвахте? Нещо за Дивана и за текетата, но не довършихте…

Жената отправи многозначителен поглед към Хюрем.

— Навсякъде се говори, че сте попречили на Ибрахим паша да подведе падишаха ни. Това е истината. Онзи ден подхванали този въпрос в Дивана. Нищо, че е велик везир, сановниците хубаво подредили Ибрахим паша. Пошегували се с него: „Добре че падишахът не послуша твоите думи, ами женския акъл. Иначе кой знае какво щеше да ни сполети по иранските пустини“.

Хюрем подходи предпазливо:

— Сигурно почитаемият паша е отговорил подобаващо? — промърмори тя.

— Така е. „Право говорите, аги — отвърнал им. — Така е. Забравихме, че самият владетел на света няма да си избере наложница, лишена от ум. Щом като една жена ни тръшна по гръб, оттук насетне първо трябва да се консултираме с нея относно въпросите, които решаваме в Дивана, и тогава да удряме печата си.“

След като Искендер паша бе изпратил жена си при Хюрем, значи бе усетил намеците в думите на Ибрахим. Но Семиха не го осъзнаваше, тя смяташе, че е отишла да си побъбри по женски. Хюрем разбра, че Искендер паша е достатъчно хитър и знае, че хасеки няма да приеме думите на съпругата му като обикновена клюка. Този път не успя да скрие пламналия в очите ѝ гняв. Ибрахим привидно я ласкаеше, но в действителност се надсмиваше над падишаха и жена му и направо подстрекаваше везирите, намеквайки трябва ли да обсъждат взетите тук решения с една жена.

Семиха се изплаши, когато видя искрите, пламнали в погледа на Хюрем. Сякаш в тези красиви очи, които успокояваха, сега гореше адски огън.

Усещайки, че е на път да издаде чувствата си, Хюрем реши, че ще е по-добре да поддържа разговора в духа на клюкарстването.