Зимата на света [bg]

Можеше ли Сталин да бъде отстранен от властта?

Чудеше се колко ли от обитателите на Кремъл си задават същия въпрос. Влезе в жилищната сграда на родителите си, десететажния Правителствен дом на другия бряг на реката Москва, срещу Кремъл. И двамата бяха излезли, но там беше сестра му с близнаците Димка и Таня. Момчето, Димка, беше тъмнокосо и тъмнооко, стискаше молив и дращеше из някакъв стар вестник. Момиченцето притежаваше напрегнатия синеок поглед на Григорий, който отличаваше и Володя — поне така твърдяха всички. Тя веднага показа на вуйчо си своята кукла. Там беше и Зоя Воротинцева, изключително красивата физичка, която Володя бе видял за последен път преди заминаването си за Испания. Двете с Аня бяха установили, че ги интересува руската народна музика — ходеха заедно на концерти, а Зоя свиреше на триструнния гудок.[7] Нито една от двете дами не можеше да си позволи грамофон, но Григорий притежаваше такъв — в момента слушаха запис на оркестър от балалайки. Бащата на Володя не бе кой знае какъв поклонник на музиката, но смяташе, че това звучи забавно.

Зоя бе облечена в лятна рокля с къс ръкав, в бледия цвят на сините й очи. Когато Владимир Пешков й зададе учтивия въпрос как е, тя отвърна рязко:

— Много ядосана.

Имаше достатъчно причини русите да са ядосани точно сега.

Синът на Григорий Пешков я запита:

— Защо?

— Моята изследователска работа в областта на атомната физика беше прекратена. Всички специалисти, с които работя, бяха пренасочени към други проекти. Лично аз в момента правя подобрения в устройството на бомбардировъчните визьори.

На Володя последното се стори доста разумно.

— Все пак сме във война.

— Не разбираш — обясни тя. — Слушай ме. Когато металът уран премине през процеса, наречен делене на атомното ядро, се отделят изключителни количества енергия. Изключително големи. Ние знаем това, а и западните учени го знаят — чели сме статиите им в научната периодика. — И все пак, въпросът за визьорите ми се струва по-належащ.

Зоя продължи ядосано:

— Процесът на делене може да бъде използван за създаването на бомби, сто пъти по-мощни от всичко налично където и да е в момента. Една ядрена експлозия може да изравни Москва със земята. Ами ако немците създадат такава бомба, а ние я нямаме? Все едно те да имат пушки, а ние само мечове!

Събеседникът й произнесе скептично:

— Има ли причина да се смята, че учените в другите страни работят върху такава бомба? — Убедени сме в това. Концепцията за деленето автоматично води до идеята за бомбата. Ние сме помислили за това — защо и те да не са го направили? Има и друга причина. Публикуваха всичките си по-ранни резултати в списанията — и изведнъж, преди една година, спряха да го правят. От лятото на миналата година не са излизали нови научни публикации за деленето на атомното ядро. — И ти смяташ, че политиците и генералите на Запад са схванали военния потенциал на изследванията и са ги засекретили? — Не мога да намеря друга причина. А ние в СССР все още не сме започнали да правим проучвания за уран. — Хмм. Володя се преструваше на скептичен, но всъщност това му прозвича съвсем вероятно. Дори и най-големите поклонници на Сталин — в групата влизаше и баща му Григорий — не твърдяха, че той има научни познания. А за един неограничен властник бе твърде лесно да не обръща внимание на нещо, което го кара да се чувства неудобно. — Казах на баща ти — продължи Зоя. — Той ме слуша, но него самия никой не го слуша.