Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
Москва стояха по-зле, отколкото си ги беше представял.
— Ако не друго, вече си имате собствен кабинет — през три врати от моя. Ще ви трябват ден-два, за да се изравните с останалите.
Володя сметна тези думи за заповед да се оттегли.
— Тъй вярно — отдаде чест и си излезе.
Стаята му не бе впечатляващо обзаведена — малко помещение без килим — но поне си беше негова. Понеже бързаше да се прибере у дома, нямаше представа за темпа на немското нахлуване. Остави разочарованието си и зачете докладите на полевите командири за първата седмица на войната. Колкото повече четеше, толкова повече се отчайваше. Нахлуването бе изненадало Червената армия напълно. Изглеждаше невъзможно, но доказателствата се намираха на бюрото му. На двадесет и втори юни, при немската атака, много от предните подразделения на Червената армия нямаха амуниции. Това не беше всичко. Самолетите бяха спретнато подредени на летищата без камуфлаж, и Луфтвафе унищожи хиляда и двеста съветски самолета още в първите часове на войната. Военните части бяха хвърляни срещу немците без съответното въоръжение, без въздушно прикритие, без разузнавателни сведения за вражеските позиции; като резултат въпросните части бяха унищожени. Най-лошото беше, че заповедта на Сталин до Червената армия гласеше — никакво отстъпление. Всяка част трябваше да се бие до последния човек, а от офицерите се очакваше да се застрелят, за да не допуснат да попаднат в плен. На войските не се позволяваше да се прегрупират на нови, по-силни отбранителни позиции. Това означаваше, че всяко поражение се превръщаше в клане. И като резултат Съветската армия търпеше огромни загуби в жива сила и техника. Предупреждението на шпионина от Токио и потвърждението на Вернер Франк бяха пренебрегнати от Сталин. Дори в началото на атаката той настояваше, че това е ограничен провокационен акт, извършен от немските генерали без знанието на Хитлер, който щял да го прекрати в момента, в който разбере за станалото. Към момента, в който не можеше да се отрича, че става дума не за провокация, а за най-мащабното настъпление във военната история, немците бяха преодолели предните съветски позиции. За една седмица бяха навлезли на триста мили навътре в съветска територия. Това беше катастрофа — но на Володя му идеше да крещи, защото тя можеше да се избегне. Нямаше съмнение чия е грешката. Съветският съюз бе едноличен режим. Само едно лице вземаше решенията
— Йосиф Сталин. Той бе извършил ужасна, катастрофална грешка. И ето че страната му се намираше в смъртна опасност.
Досега капитан Пешков бе смятал, че съветският комунизъм е една в основата си вярна идеология, чийто единствен недостатък бяха ексцесиите на тайната полиция НКВД. Сега разбра, че дефектът е на най-високото място. Берия и НКВД съществуваха, само защото Сталин допускаше това. Сталин възпрепятстваше движението към истинския комунизъм. Късно следобеда, докато зяпаше през прозореца към заляното от слънцето летище и с труд смилаше наученото, капитан Пешков бе посетен от Камен. Преди четири години и двамата бяха младички лейтенанти, току-що излезли от Военната академия, и деляха една стая с още двама души. Тогава Камен се държеше малко като клоун, шегуваше се с всички и дръзко подиграваше общоприетите съветски представи за света. Сега бе по-пълен и изглеждаше по-сериозен. Беше си пуснал малки черни мустачки, като съветския външен министър Молотов, може би, за да има по-зрял вид. Камен затвори вратата зад гърба си и седна. Извади от джоба си играчка — оловен войник с ключе на гърба. Завъртя ключето и постави играчката на бюрото на колегата си. Войникът заразмахва ръце, все едно маршируваше, и часовниковият механизъм издаваше висок тракащ звук, докато пружината му се развиваше. С понижен глас гостенинът на Владимир Пешков започна:
— Сталин не е видян цели два дни.
Володя разбра, че механичният войник е поставен, за да заглуши всяко подслушващо устройство, което би могло да се намира в кабинета му. — Какво имаш предвид под това, че не е видян? — попита той.
— Не е отивал в Кремъл и не вдига телефона.
Володя бе смаян. Водачът на една държава не може просто да изчезне.
— Какво прави?
— Никой не знае.
Войникът спря. Камен го нави и отново го пусна.
— В събота вечер, след като научил, че армиите на Западния фронт са били обкръжени от немците, той казал: „Всичко е загубено. Оттеглям се. Ленин създаде нашата държава, а ние я разрушихме.“ После отишъл в Кунцево. Сталин имаше вила близо до градчето Кунцево в покрайнините на Москва. — Вчера не се е появил в Кремъл по обичайното за него време — на обед. Когато се обадили в Кунцево, никой не отговорил. Днес е същото.