Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
— Не мога повече да го държа в себе си.
Карла погледна Фрида. И двете си мислеха едно и също. Тя попита:
— Не можете да държите какво, сестра Кьониг?
— Казвам се Илзе.
— Аз съм Карла, а това е Фрида. Какво те притеснява, Илзе?
Тя отговори толкова тихо, че едвам я чуваха:
— Ние ги убиваме.
Карла не дишаше. Успя да промълви:
— В болницата?
Илзе кимна.
— Горките хора, които идват със сивите автобуси. Деца, даже бебета, и възрастни хора, баби. Те са повече или по-малко безпомощни. Понякога са ужасни, точат лиги и се изпускат, но те не могат да направят нищо за това, а някои са направо сладки и невинни. Няма значение — убиваме ги.
— Как го правите?
— Инжекция с морфин и скополамин.
Карла кимна. Това беше популярен анестетик, фатален при предозиране. — А специалното лечение, което се предполага, че трябва да получават?
Илзе поклати глава:
— Няма специални терапии.
Карла продължи:
— Илзе, нека изясним това. Убиват ли всеки пациент, който пристига?
— Всеки.
— Веднага при пристигането?
— До ден, не повече от два дни.
Карла го беше подозирала, но дори при това реалността беше ужасяваща и на нея й се повдигна.
Минута по-късно тя попита:
— Има ли сега пациенти?
— Не са живи. Този следобед слагахме инжекции. Затова госпожа Шмит така се уплаши от идването ви. — Защо не направят влизането на външни хора по-трудно? — Мислят, че пазачите и бодливата тел около болницата ще направят очевидно, че се върши нещо лошо. Все едно, никой не е и опитал да влезе преди вас.
— Колко хора умряха днес?
— Петдесет и двама.
Кожата на Карла настръхна.
— Болницата е убила петдесет и двама души този следобед, приблизително когато ние сме били там?
— Да.
— И сега всички те са мъртви?
Илзе кимна.
В ума на Карла се зароди намерение и тя реши да го осъществи.
— Искам да видя — заяви тя.
Илзе изглеждаше уплашена.
— Какво имаш предвид?
— Искам да вляза в болницата и да видя труповете.
— Вече ги изгарят.
— Тогава искам да видя това. Можеш ли да ни вкараш вътре?
— Тази нощ?
— Точно сега.
— Божичко.
Карла й обясни:
— Не бива да правиш нищо. Вече прояви смелост само като заговори с нас. Ако не искаш да направиш нещо повече, добре. Но ако искаме да спрем това, имаме нужда от доказателство.
— Доказателство.
— Да. Виж, правителството е притеснено от проекта — затова е и секретен. Нацистите знаят, че хората в Германия няма да одобрят избиването на деца. Но хората предпочитат да вярват, че това не се прави, и за тях е лесно да отхвърлят някой слух, особено ако са го чули от младо момиче. Тъй че трябва да им го докажем. — Разбирам — на хубавото лице на Илзе се изписа израз на мрачна решимост. — Добре. Ще ви заведа.
Карла стана.
— Обикновено как стигате там?
— С колело. Отвън е.
— Значи и трите ще караме.
Излязоха. Беше паднал мрак. Небето бе отчасти облачно, а светлината на звездите беше слаба. Когато излязоха от градчето и заизкачваха хълма, включиха фаровете си. Когато доближиха болницата, изключиха светлините, продължиха пеш и бутаха велосипедите. Илзе ги заведе по една горска пътека и стигнаха до задната страна на сградата. Карла усети неприятна миризма, нещо като изгорелите газове на автомобил. Подуши въздуха.
Илзе прошепна:
— Пещта.
— О, не!
Скриха колелата в едни храсти и тихо стигнаха до задната врата. Беше отключена. Влязоха. Коридорите бяха ярко осветени. Нямаше сенчести места — всичко беше илюминирано като болница, за каквато биваше представяно. Натъкнеха ли се на някого, щяха да бъдат видими, дрехите им веднага щяха да ги разкрият като нарушители. Какво щяха да правят тогава? Вероятно да бягат. Илзе бързо премина по коридора, зави зад един ъгъл и отвори врата:
— Тук — прошепна тя.
И трите влязоха.
Фрида леко изписка от ужас и закри уста с ръка.
Карла прошепна:
— О, Боже мой.
В голяма, студена стая лежаха тридесетина мъртъвци, всичките голи, поставени по гръб на маси за аутопсия. Някои бяха дебели, някои слаби; някои стари и сбръчкани, имаше и деца, и едно бебе на около годинка. Неколцина бяха деформирани, но повечето изглеждаха физически нормални. Всеки имаше малко парченце лепенка в горната част на лявата ръка, където бе проникнала иглата.
Карла дочу тихия плач на Фрида.