Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Зимата на света [bg]
Зимата на света [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зимата на света [bg]

Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 193 194 195 196 197 198 199 200 201 ... 384
Перейти на страницу:

— Не мога повече да го държа в себе си.

Карла погледна Фрида. И двете си мислеха едно и също. Тя попита:

— Не можете да държите какво, сестра Кьониг?

— Казвам се Илзе.

— Аз съм Карла, а това е Фрида. Какво те притеснява, Илзе?

Тя отговори толкова тихо, че едвам я чуваха:

— Ние ги убиваме.

Карла не дишаше. Успя да промълви:

— В болницата?

Илзе кимна.

— Горките хора, които идват със сивите автобуси. Деца, даже бебета, и възрастни хора, баби. Те са повече или по-малко безпомощни. Понякога са ужасни, точат лиги и се изпускат, но те не могат да направят нищо за това, а някои са направо сладки и невинни. Няма значение — убиваме ги.

— Как го правите?

— Инжекция с морфин и скополамин.

Карла кимна. Това беше популярен анестетик, фатален при предозиране. — А специалното лечение, което се предполага, че трябва да получават?

Илзе поклати глава:

— Няма специални терапии.

Карла продължи:

— Илзе, нека изясним това. Убиват ли всеки пациент, който пристига?

— Всеки.

— Веднага при пристигането?

— До ден, не повече от два дни.

Карла го беше подозирала, но дори при това реалността беше ужасяваща и на нея й се повдигна.

Минута по-късно тя попита:

— Има ли сега пациенти?

— Не са живи. Този следобед слагахме инжекции. Затова госпожа Шмит така се уплаши от идването ви. — Защо не направят влизането на външни хора по-трудно? — Мислят, че пазачите и бодливата тел около болницата ще направят очевидно, че се върши нещо лошо. Все едно, никой не е и опитал да влезе преди вас.

— Колко хора умряха днес?

— Петдесет и двама.

Кожата на Карла настръхна.

— Болницата е убила петдесет и двама души този следобед, приблизително когато ние сме били там?

— Да.

— И сега всички те са мъртви?

Илзе кимна.

В ума на Карла се зароди намерение и тя реши да го осъществи.

— Искам да видя — заяви тя.

Илзе изглеждаше уплашена.

— Какво имаш предвид?

— Искам да вляза в болницата и да видя труповете.

— Вече ги изгарят.

— Тогава искам да видя това. Можеш ли да ни вкараш вътре?

— Тази нощ?

— Точно сега.

— Божичко.

Карла й обясни:

— Не бива да правиш нищо. Вече прояви смелост само като заговори с нас. Ако не искаш да направиш нещо повече, добре. Но ако искаме да спрем това, имаме нужда от доказателство.

— Доказателство.

— Да. Виж, правителството е притеснено от проекта — затова е и секретен. Нацистите знаят, че хората в Германия няма да одобрят избиването на деца. Но хората предпочитат да вярват, че това не се прави, и за тях е лесно да отхвърлят някой слух, особено ако са го чули от младо момиче. Тъй че трябва да им го докажем. — Разбирам — на хубавото лице на Илзе се изписа израз на мрачна решимост. — Добре. Ще ви заведа.

Карла стана.

— Обикновено как стигате там?

— С колело. Отвън е.

— Значи и трите ще караме.

Излязоха. Беше паднал мрак. Небето бе отчасти облачно, а светлината на звездите беше слаба. Когато излязоха от градчето и заизкачваха хълма, включиха фаровете си. Когато доближиха болницата, изключиха светлините, продължиха пеш и бутаха велосипедите. Илзе ги заведе по една горска пътека и стигнаха до задната страна на сградата. Карла усети неприятна миризма, нещо като изгорелите газове на автомобил. Подуши въздуха.

Илзе прошепна:

— Пещта.

— О, не!

Скриха колелата в едни храсти и тихо стигнаха до задната врата. Беше отключена. Влязоха. Коридорите бяха ярко осветени. Нямаше сенчести места — всичко беше илюминирано като болница, за каквато биваше представяно. Натъкнеха ли се на някого, щяха да бъдат видими, дрехите им веднага щяха да ги разкрият като нарушители. Какво щяха да правят тогава? Вероятно да бягат. Илзе бързо премина по коридора, зави зад един ъгъл и отвори врата:

— Тук — прошепна тя.

И трите влязоха.

Фрида леко изписка от ужас и закри уста с ръка.

Карла прошепна:

— О, Боже мой.

В голяма, студена стая лежаха тридесетина мъртъвци, всичките голи, поставени по гръб на маси за аутопсия. Някои бяха дебели, някои слаби; някои стари и сбръчкани, имаше и деца, и едно бебе на около годинка. Неколцина бяха деформирани, но повечето изглеждаха физически нормални. Всеки имаше малко парченце лепенка в горната част на лявата ръка, където бе проникнала иглата.

Карла дочу тихия плач на Фрида.

1 ... 193 194 195 196 197 198 199 200 201 ... 384
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)