Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Зимата на света [bg]
Зимата на света [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зимата на света [bg]

Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 194 195 196 197 198 199 200 201 202 ... 384
Перейти на страницу:

Тя стегна нервите си и попита шепнешком:

— Къде са останалите?

— Вече са в пещта — отговори й Илзе.

Чуха гласове иззад двукрилата врата в другия край на стаята.

— Обратно навън — нареди Илзе.

Излязоха в коридора. Карла почти изцяло затвори вратата и надникна. Видя господин Рьомер и още един мъж да вкарват болнична количка през вратата. Те не погледнаха към Карла. Спореха за футбол. Тя чу Рьомер: — Само преди девет години спечелихме националното първенство. Бихме Айнтрахт Франкфурт с две на нула. — Да, но половината от най-добрите ви играчи бяха евреи, а вече ги няма.

Карла разбра, че говорят за Байерн Мюнхен.

Рьомер завърши:

— Старото време ще се върне, стига да прилагаме правилната тактика. Продължаваха да спорят и стигнаха до маса, на която лежеше мъртва дебела жена. Хванаха я за раменете и коленете, грубо я стовариха върху количката и се запъхтяха от усилието. Закараха количката до друга маса и поставиха втори труп върху първия.

Изкараха количката, след като натовариха три.

— Ще ги последвам — съобщи Карла.

Тя прекоси моргата до летящите врати; Фрида и Илзе я последваха. Навлязоха в зона, която изглеждаше повече индустриална отколкото медицинска — стените бяха боядисани в кафяво, подът бе бетонен, имаше шкафове и поставки за инструменти.

Надникнаха зад един ъгъл.

Видяха голяма, прилична на гараж стая, силно осветена и с дълбоки сенки. Въздухът беше топъл и се носеше слаба миризма на печене. В средата на помещението се намираше стоманена кутия, достатъчно голяма, за да побере автомобил. От върха на кутията до покрива се протягаше метална тръба. Карла разбра, че гледа пещта. Двамата санитари вдигнаха едно тяло от количката и го поставиха върху стоманена конвейерна лента. Рьомер натисна един бутон на стената. Лентата се задвижи и трупът влезе в пещта.

Поставиха и второто тяло на лентата.

Карла видя достатъчно.

Обърна се и подкара другите две момичета обратно. Фрида се блъсна в Илзе, която неволно извика. И трите замръзнаха.

Чуха гласа на Рьомер:

— Какво беше това?

— Призрак — отвърна му другият.

Гласът на Рьомер трепереше:

— Не се шегувай с такива неща!

— Ще хванеш ли другия край на този труп, или какво?

— Добре, добре.

И трите момичета изтичаха обратно в моргата. Карла видя останалите тела и се наскърби за сина на Ада — Курт. И той беше лежал тук, с лепенка на ръката, бяха го хвърлили на конвейерната лента и се бяха отървали от него като от торба с отпадъци. „Не си забравен, Курт“ — помисли си тя. Излязоха в коридора. Докато се обръщаха към задната врата, чуха стъпки и гласа на госпожа Шмит:

— Защо тези двамата се бавят толкова дълго?

Затърчаха се по коридора и изтичаха през вратата. Луната бе изгряла и паркът беше ярко осветен. Карла можа да види храсталака, където бяха скрили колелата си — на двеста ярда от тях през ливадата. Фрида излезе последна и в бързината остави вратата да се хлопне. Карла мислеше бързо. Госпожа Шмит вероятно щеше да проучи шума. И трите можеше да не достигнат храстите, преди тя да е отворила вратата. Трябваше да се скрият. — Тук! — изсъска Карла и изтича покрай ъгъла на сградата. Илзе и Фрида я последваха. Залепиха се за стената. Карла чу как вратата се отваря. Затаи дъх. Настъпи дълга пауза. После госпожа Шмит измърмори нещо неразбираемо и вратата се затръшна отново. Карла надзърна зад ъгъла. Госпожа Шмит си бе отишла. И трите момичета изтичаха през ливадата и взеха велосипедите си. Бутаха ги по горската пътека и стигнаха до пътя. Включиха светлините, качиха се и потеглиха. Карла изпитваше еуфория. Измъкнаха се! Докато доближаваха града, триумфът й отстъпи на по-практични съображения. Какво всъщност постигнаха? Какво щяха да правят по-нататък? Трябваше да съобщят на някого какво са видели. Не беше сигурна на кого. Във всеки случай трябваше да убедят някого. Щяха ли да им повярват? Колкото повече мислеше за това, толкова по-малко уверена беше. Щом стигнаха общежитието и слязоха от колелата, Илзе каза: — Слава Богу, че свърши. Никога през живота си не съм била толкова уплашена.

— Не е свършило — прекъсна я Карла.

— Какво имаш предвид?

— Няма да е свършило, докато не затворим тази болница и останалите като нея.

— Как можете да направите това?

— Ти ни трябваш — каза й Карла. — Ти си доказателството.

— Боях се, че ще кажеш точно това.

— Ще дойдеш ли с нас утре, когато тръгнем за Берлин? След дълга пауза Илзе каза:

— Да, ще дойда.

1 ... 194 195 196 197 198 199 200 201 202 ... 384
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)