Сянката на чинара [bg]

Толкова много обсъждаха случая, че председателят Невин Дарк се почувства длъжен да им напомни, че съдията няма да остане доволен от това, което правят.

— Да говорим за друго — учтиво помоли той. В крайна сметка не им беше началник.

В един и половина приставът влезе в стаята им, преброи присъстващите и каза:

— Да вървим.

Последваха го до залата. Когато заеха местата си, всички дванайсет човека впериха очи в Лети Ланг, която не вдигаше поглед от бележките си. Адвокатът й също не поглеждаше към ложата на съдебните заседатели със симпатичната си усмивчица. Вместо това се беше смъкнал ниско на стола си, дъвчеше един молив и се мъчеше да изглежда спокоен.

— Господин Лание, повикайте следващия си свидетел — каза съдия Атли.

— Да, господин съдия. Призовавам господин Хършъл Хъбард.

Хършъл зае свидетелското място, усмихна се глуповато на заседателите, закле се да казва истината и започна да отговаря на многобройни рутинни въпроси. Уейд Лание го беше обучил добре.

Разхождаха се напред-назад и обхванаха всички страни на невзрачния му живот. Обичайната постановка беше в ход и Хършъл си припомни с огромно умиление детството си, родителите и сестра си, прекрасните игри, които играели заедно. Да, разводът бил доста болезнен, но семейството успяло да го преодолее и да се съхрани. Бил много близък със своя старец: непрекъснато се чували, виждали се при всяка възможност, но и двамата били доста заети хора. И двамата били запалени фенове на „Атланта Брейвс“, следели ревностно мачовете на отбора и непрекъснато ги обсъждали.

Лети го гледаше втрещена. Никога не беше чувала Сет Хъбард да споменава „Атланта Брейвс“, нито го беше виждала да гледа бейзбол по телевизията.

Двамата се стараели да ходят до Атланта поне веднъж всеки сезон, за да гледат някой мач. Е, това беше новост за Джейк и за всички, които бяха чели клетвените показания на Хършъл. Никога не беше споменавал за подобни пътувания с баща си. Джейк не можеше да направи почти нищо. Щеше да му отнеме най-малко два дни сериозно проучване, за да докаже, че пътуванията до Атланта не са се състояли. Ако Хършъл искаше да си съчинява притчи за отношенията с баща си, Джейк не можеше да го спре засега. Човекът беше изгубил баща си, а после беше изключен от завещанието му жестоко и унизително. Беше лесно и напълно естествено съдебните заседатели да изпитват съчувствие към него.

А и как да опровергаеш син, който не е бил близък с баща си, но сега твърди обратното? Нямаше начин и Джейк съзнаваше, че в случая не може да спечели. Водеше си бележки, слушаше измислиците и се стараеше да запази непроницаемо изражение, като че ли всичко вървеше по мед и масло. Не можеше да се насили да погледне към съдебните заседатели. Между него и тях сякаш се беше издигнала стена — никога досега не беше усещал такова нещо.

Когато най-накрая стигнаха до рака на Сет, Хършъл се натъжи и дори го задавиха сълзи. Било просто ужасно, каза той, да гледаш как този деен и енергичен човек се сбръчква и линее от болестта. Много пъти се опитвал да откаже цигарите, баща и син водели дълги и откровени разговори за тютюнопушенето. Хършъл спрял цигарите на трийсет и умолявал и баща си да го стори. През последните месеци Хършъл го посещавал колкото се може по-често. Да, обсъждали завещанието му. Намеренията на Сет били съвсем ясни. Може и да не бил особено щедър към Хършъл и Рамона, докато били по-малки, но искал да наследят всичко след смъртта му. Уверил ги, че е изготвил истинско завещание, което ще ги избави от финансови притеснения и ще осигури бъдещето на децата им, обичните му внуци.