Сянката на чинара [bg]

Пак мълчание.

— Изненадващ свидетел — каза Джейк. — Това е сигурно основание за анулиране на съдебното решение.

— Не разчитай. Не бива да допуснеш да се стигне дотам, Джейк. Трябва да сключиш споразумение, преди делото да отиде в ръцете на заседателите.

— Ще трябва да се оттегля като адвокат.

— Така да бъде. Спечели малко пари, сега се оттегли. Замисли се обаче за Лети.

— Предпочитам да не го правя.

— Разбирам, но ако тя излезе от съда без пукната пара, тогава какво?

— Може би това заслужава.

Спряха на покрития с чакъл паркинг пред бакалията „Бейтс“. Червеният сааб беше единствената вносна кола тук, всички останали коли бяха пикапи на повече от десет години. Наредиха се на опашката, докато госпожа Бейтс търпеливо им сипваше зеленчуци в чиниите срещу три и петдесет на човек, с подсладения студен чай и царевичния хляб включително. Хората бяха нагъсто, почти рамо до рамо и нямаше свободни столове.

— Ей там — кимна госпожа Бейтс и Джейк и Хари Рекс седнаха пред малък плот, недалече от голямата газова печка, отрупана с тенджери. Можеха да разговарят, но предпазливо.

Не че имаше значение. Нито един човек от обядващите тук не знаеше, че в града се води процес. И със сигурност не знаеха колко зле се развиват нещата за Джейк. Кацнал на високото столче и приведен над чинията си, той оглеждаше навалицата.

— Ей, трябва да хапнеш — подкани го Хари Рекс.

— Нямам апетит — отговори Джейк.

— Да изям ли и твоята порция?

— Може би. Завиждам на хората тук, че не трябва да се върнат в онази съдебна зала.

— Нито пък аз, приятел. Оставаш сам. Така здраво прецака случая, че положението е неспасяемо. Аз се омитам.

Джейк отчупи парче царевичен хляб.

— Ти не си ли учил с Лестър Чилкот?

— Да. Най-големият негодник във факултета. Отначало беше симпатяга, но после си намери работа в голяма фирма в Джаксън и изведнъж се превърна в смрадлив задник. Случва се понякога. Не е първият. Защо?

— Притисни го следобед и го преслушай дали са склонни на споразумение.

— Добре. Какво споразумение?

— Не знам, но ако седнат на масата, ще се договорим. Ако аз се оттегля, съдия Атли вероятно ще поеме преговорите и ще се постарае всеки да получи нещо.

— Това вече е сериозно. Струва си да опитаме.

Джейк успя да хапне малко пържена бамя. Хари Рекс почти беше приключил с храната и оглеждаше чинията на Джейк.

— Джейк, ти си играл футбол, нали? — попита той.

— Опитах.

— Не, помня те като куотърбек на жалкото отборче на Карауей, дето не спечели нито една купа, ако не ме лъже паметта. Коя е най-тежката загуба, която си преживявал на игрището?