![V. [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/7/3/v-bg-download.jpg)
V. [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: Прочее юмористическое
Электронная книга - «V. [bg]». Краткое содержание книги:
Хирошима и Сърд започнаха нетърпеливо да подвикват отдолу.
— Е, сбогом приятелю — въздъхна Пиг.
— Внимавай като ходиш по площадката — предупреди го Профейн. — Там горе съм складирал малко хамбургери, които свих от камбуза. Смятам да ги пренеса през първа палуба.
Пиг кимна и продължи бавно нагоре по скърцащата мачта. Когато стигна върха, той показа нос над площадката, подобно на Килрой, и прецени обстановката. И действително хамбургерите на Профейн бяха там. Пиг вече бе започнал да се изкачва на платформата, когато свръхчувствителният му нос откри нещо странно. Надигайки нос от площадката, той подуши съсредоточено.
— Интересна работа! — възкликна гласно Пиг. — Мирише на пържен хамбургер. — Разгледа внимателно тайника на Профейн. — Ясно! — отбеляза той и започна бързо спускане надолу по стълбата. Когато се изравни с Профейн, извика: — Приятел, току-що ми спаси живота. Да ти се намира някаква връв?
— Защо ти е? — попита Бени, подхвърляйки му парче канап. — Ще се бесиш ли?
Пиг направи примка в единия край и отново се изкачи до площадката. След няколко опита сполучи да улови пакета с кайма, придърпа го, свали бялата си матроска и пусна в нея хамбургерите, като същевременно гледаше по възможност да не попада в излъчвателната зона на локатора. После отново слезе до нивото на Профейн и му показа позапеченото месо.
— Просто удивително! — възкликна Профейн. — Как го постигна?
— Някой ден ще трябва да ти разправя за биологичното въздействие на радиовълните — отвърна Пиг. И с тези думи обърна безкозирката надолу към Хирошима и Хауи Сърд, поръсвайки ги с топли хамбургери.
— Готов съм на всичко за теб — бе заявил тогава Пиг. — Когато кажеш, приятел. Имам свои принципи и държа на думата си.
— Добре, щом помниш — отсече Профейн, няколко години по-късно в Нуева Йорк, застанал до леглото на Паола в апартамента на 112-та Улица и стиснал полузадушения Пиг за яката. — Значи точно сега е моментът да спазиш дадената дума.
— Няма как. Нали си имам принципи — изхриптя Пиг, стана и избяга, силно опечален.
Когато той излезе, Паола протегна ръце към Бени и го дръпна плътно до себе си.
— Не — възпротиви се Профейн. — Вярно, че аз все това повтарям, но сега наистина е не.
— Толкова дълго те нямаше. Много отдавна беше, когато пътувахме с автобуса.
— Кой казва, че съм се върнал?
— Рейчъл ли е избраницата? — Тя придържаше с длани Профейн за главата. Майчински жест, нищо повече.
— Да, тя е, но…
Паола чакаше.
… положението е кофти. Обаче не желая някой да е зависим от мен.
— Това вече се случи — прошепна тя.
Не, помисли Бени, тя е откачила. Само не и аз. Не и такъв загубеняк като мен.
— Тогава защо изгони Пиг?
Няколко седмици той размишляваше по нейния въпрос.
ІІ
Раздялата приближаваше неотвратимо.
Един следобед, Профейн случайно се озова в района на „Хюстън Стрийт“, в квартала, където бе прекарал своето детство и юношество. Беше малко преди отплаването за Малта, хладно, ранна есен. Притъмня рано и децата, които бяха играли бейзбол, вече се разотиваха. Без някаква особена причина, Бени реши да навести родителите си.
Две преки и нагоре по стълбите, покрай апартамента на полицая Базилиско, чиято жена редовно оставяше боклука в коридора; край госпожица Ангевайн, която имаше някакъв дребен бизнес; край семейство Винъсберг, чиято дебела дъщеря постоянно опитваше да завлече невръстния Профейн в банята; край пияницата Максайкс; край скулптора Флейк и неговото гадже; край старата, но активно практикуваща вещерство Мин Де Кошта, която гледаше осиротели мишки; покрай неговото собствено минало, въпреки че беше ли известно то някому? Във всеки случай не и на Профейн.
Бени спря пред тяхната врата и почука, макар да позна по звука (както предусещаме по звъна в телефонната слушалка дали Тя си е вкъщи или не), че нямаше никой у дома. Подир малко натисна дръжката: защо не, след като бе дошъл чак до тук. Родителите му нямаха навика да заключват вратите. Той влезе и автоматично се насочи към кухнята, да провери какво има на масата. Шунка, пуешко, печено говеждо. Плодове: грозде, портокали, сливи, ананас. Поднос с пирожки, купа с бадеми и бразилски орехи. Плитка чесън, захвърлена, като огърлица на богата дама, върху китки пресен розмарин, копър, естрагон. Две солена трески с вторачени безжизнени очи в голяма пита проволоне, бледожълт пармезан, и Бог знае колко от техните братовчеди — рибени кюфтета във ведърце с лед.