Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Добре, добре, Алтал, съгласен съм — предаде се Бейд.
— В такъв случай да тръгваме.
Минаха през вратата и се озоваха в уличката зад кръчмата. И двамата бяха облечени в обикновени дрехи, да не привличат вниманието.
Отвън кръчмата изглеждаше спокойно, дори скучно място. Пред входа й бяха застанали двама мъже с външността на търговци и разговаряха за времето. Бейд мина малко пред Алтал, направи особен жест с пръсти и двамата учтиво се отдръпнаха.
— Това е само предпазна мярка — тихо каза Бейд на Алтал, докато влизаха. — Собственикът не обича тук да влизат случайни хора. — След това леко се усмихна. — Длъжен съм да те предупредя: на твое място не бих отпивал големи глътки от бирата, която се поднася тук.
— Така ли?
— Вкусът й е лош. В кръчмата могат да попаднат и случайни хора, които нямат работа тук. Никога обаче не идват втори път.
— Бирата наистина ли е чак толкова лоша?
— Дори още по-лоша. От това заведение се очаква само да прилича на кръчма, но същинската му функция е съвсем друга.
Бейд отведе Алтал на една маса в дъното на кръчмата и каза:
— Ще отида да взема две халби и да поговоря със собственика. Той трябва да открие Сарвин и Менг.
— За твоите убийци ли става дума?
Бейд кимна утвърдително.
Алтал седна и внимателно огледа фалшивата кръчма. Малцината посетители бяха прилично облечени и разговаряха тихо. Халбите им стояха почти недокоснати. Алтал бе силно впечатлен от видяното. Цялата кръчма, в това число и повечето клиенти, представляваха всъщност театрален декор. Бе сигурен, че ако тук влезе случаен човек, бързо ще бъде прогонен.
Бейд се върна с две халби. Алтал помириса своята и реши, че изобщо няма да опитва бирата.
— Ужасна е, нали? — попита Бейд.
— Може и да ти свърши работа, ако си решил да си изпереш чорапите — съгласи се Алтал. — Тази кръчма откога съществува?
— Поне от няколко века. Треборейското духовенство в по-голямата си част носи черни одежди. По този начин заявява, че се кланя на истинския Бог. В същото време обаче отказва да признае върховенството на нашия свят екзарх. От хилядолетия се опитваме да ги убедим, че тяхната позиция граничи с ерес, но те са обладани от такова невежество, че… — Бейд внезапно спря, защото забеляза, че Алтал се усмихва. — Защо се смееш?
— Прецени сам, Бейд — отвърна Алтал. — Нима в последно време религиозните ти убеждения не се поизмениха?
— Аз само се опитах… — започна Бейд, после се засмя малко тъжно. — Всъщност това вече ми стана навик. Може би съм се обучавал твърде дълго и заради това отговорите ми са автоматични. Ако ще говорим по същество, между религиозните вярвания на Треборея и тези на Медио няма съществени различия. Вижданията ни не съвпадат единствено по въпросите на църковната политика, и това е всичко. Така или иначе, тази кръчма е своеобразен преден пост на истинската вяра, ако такава вяра въобще съществува, и е място, където можем да обсъждаме политиката на духовенството с черни одежди.
— Ако съм те разбрал добре, тази политика предполага от време на време да се извършват и убийства, така ли?
— Само от време на време. Не правим често такива неща, разбира се, но понякога и те са необходими.
— Няма защо да се чувствуваш неудобно пред мен, Бейд. Самият аз проявявам разбиране към тези неща Предполагам, че твоите убийци получават заплата.
— Така е. Получават годишна заплата плюс премия за всяко убийство.
— Значи, не са фанатици, които убиват в името на своя бог?
— О, не! Фанатиците искат да бъдат заловени и екзекутирани. Това ги превръща в мъченици, а мъчениците получават възнаграждение на небесата. Нашите убийци са опитни професионалисти, които никога не позволяват да бъдат заловени.
— Това е много разумно. Не бива да се наемат аматьори, когато могат да се ползуват услугите на професионалисти.
— Идат — каза Бейд, като погледна към другия край на кръчмата.
Двамата мъже, които влязоха в кръчмата през задната врата, бяха толкова невзрачни, че изглеждаха почти невидими. Думата „среден“ като че ли най-добре характеризираше външния им вид. Не бяха нито високи, нито ниски. Нито светли, нито тъмни. Дрехите им не бяха нито опърпани, нито прекалено нови.
— Не мога да разбера какво й става на Енгена напоследък, Менг — разправяше единият на другия, докато наближаваха масата. — Вече нищо не й харесва. Престанаха да й харесват и домът ни, и съседите ни. Престана да й харесва дори и кучето ни.
— Жените понякога са странни, Сарвин — отвърна Менг. — Те не разсъждават като нас. Направи й някой и друг подарък и се престори, че много ти е домиляла. Когато моята Пелквела започне да ми мрънка, правя точно това. Дори не подаръците са толкова важни, а оказването на внимание. Престанеш ли да обръщаш внимание на жена си, няма как да си нямаш неприятности.