Изкуплението на Алтал

— На Лейвон всичко това му омръзна и му нареди да се прибере в дома си — добави Халор с лека усмивка. — Стените на Кадон държат, така че градът не е застрашен.

— А какво стана с Пома?

— Там нещата се развиха по различен начин. Водят се боеве за всяка къща. Когато Твенгор приключи заниманията си, от Пома няма да е останало много.

— Клетият Бердор — въздъхна Нитрал.

— Сам си е виновен, ваше сиятелство. Ако бе проявил по-голяма твърдост, щеше да успее да укрепи стените. От друга страна пък, от стратегическа гледна точка, тези калпави стени се оказаха нещо чудесно. Нападателите успяха да проникнат в Пома, обаче Твенгор взе мерки да не могат да излязат оттам. Поне до момента, когато ще съм готов да ги посрещна.

Вратата се отвори и в стаята влезе тежко въоръжен треборейски войник.

— Ваше сиятелство, врагът току-що започна нов щурм до главната порта — докладва той и отдаде чест.

— Е, май е време да се заемем с работа — каза херцогът и взе богато украсения си шлем.

— Често ли щурмуват крепостта, княже Колейка? — попита Елиар, след като излязоха на улицата.

— Три или четири пъти на ден — отвърна равнодушно Колейка. — Всъщност не знаят какво точно целят, така че губят много хора.

— Глупавият враг е дар от Бога — каза назидателно Халор.

— Точно този враг губи не само от глупостта си — каза Колейка. — Един от генералите му е жена.

— Да не би да е една едра грозница с креслив глас? — попита Халор.

— Точно такава е.

— Колейка, не подценявай Гелта — предупреди го Алтал. — Тя не е обикновена.

— Ти вече сблъсквал ли си се с нея?

— Да, във Векти. Гелта въобще не жали живота на войниците си. Готова е да пожертвува цялата си армия, за да се сдобие с това, което иска.

— Та това е безумие!

— Думите ти са верни — съгласи се Алтал. — Пехал можеше да я контролира, но вече не е при нея.

Когато се качиха на източната стена, Кралицата на нощта вече се бе развихрила. Катапултите й безспирно мятаха големи камъни по стените.

— Това вече започна да ми омръзва — изръмжа недоволно херцог Нитрал. — Похарчих цяло състояние за мрамори, облицовка, а тя я разбива на парчета с проклетите си машини. Моля да ме извините, господа, но още сега ще взема контрамерки — заяви херцогът и слезе при някакви странни устройства.

— Какви са тези неща? — попита любопитно Елиар.

— Нитрал ги нарича арбалети — отвърна Колейка. — Нещо като грамадни лъкове. Могат да изстрелват копие на километър разстояние. Заедно с Нитрал открихме начин да разнообразим живота на хората с катапултите.

Херцог Нитрал даде кратка заповед на войниците, които обслужваха арбалетите, и след миг от стените на Мавор излетя ветрило от огнени копия.

— Наистина е красиво — коментира Халор. — Не виждам как обаче…

— Само гледай какво ще стане — прекъсна го весело Колейка и започна да потрива ръце.

Огнените копия започнаха изящно да се снижават и паднаха сред обсадните машини на нашествениците. От тях веднага във всички посоки се заизвиваха огнени езици, които обхванаха катапултите.