Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
Менг бързо отмести поглед към Бейд и каза:
— Здравейте, господин Бейд. Отдавна не сме ви виждали.
— В последно време бях доста зает — обясни Бейд. — Господа, няма ли да ни направите компания?
— С удоволствие, господин Бейд — каза Сарвин.
Убийците седнаха на масата и дадоха знак на слугата да донесе бира и на тях.
— Радвам се, че ви виждам, господа — каза Бейд. — Трябва да си поговорим за нещо.
— Така ли? За какво? — попита Менг.
— Имам предвид сделката, която обсъдихме при последната ни среща тук.
Двамата убийци едновременно погледнаха Алтал.
— Това е моят партньор Алтал — поясни Бейд. — По начало не е разговорлив, но напоследък някои обстоятелства се промениха и той реши, че ще е по-добре да поговори с вас лично. В плановете ни трябва да се внесе малка промяна.
— Промяна ли? — сърдито попита Сарвин. — Да не би да ни заявявате, че не се нуждаете повече от нашите услуги? — Погледът му се втвърди.
— Той не каза такова нещо, приятелю — намеси се Алтал. — Променя се времето, и толкова. Работата и заплащането не се променят. Искам просто да забавите малко изпълнението. Пазарни съображения, вярвам, че ме разбирате. Преди да действуваме трябва да се случат няколко други неща и ако вие, господа, избързате, бихте могли да събудите бдителността на нашите конкуренти. Ако трябва да се изразя образно, решили сме да направим голям удар на пазара, и не искам конкуренцията да разбере какво точно гласим. Аз се занимавам с делата ни в няколко други града, докато господин Бейд движи бизнеса ни тук. В нашата работа изборът на подходящия момент е от решаващо значение.
— Това е едно от предимствата на нашата професия — каза съвсем спокойно Менг. — За нас определянето на момента не е от особено значение, когато става дума за работа. Можем да не избързваме, щом вашето желание е такова. Когато дойде време да се действува, нека господин Бейд просто ни даде знак. Господа? — Менг вдигна халбата си.
Алтал направи гримаса и отговори:
— Не пия.
— Така си и мислех — каза Сарвин и отблъсна халбата си колкото се може по-далеч.
— Зает ли си, Алтал? — попита сержант Халор на другата сутрин.
— Не, защо?
— Би ли могъл да се отбиеш в Пома и да видиш какво прави Твенгор? Не че съм разтревожен, защото знам, че той си разбира от работата. Въпреки това бих искал да съм в течение на събитията. Ако съм разбрал добре, нашествениците са заделили около една трета от войската си за завладяването на Пома. Уличните боеве са наистина сложна работа, но ако все пак успеят да разбият Твенгор или да се промъкнат покрай него, Гелта ще се сдобие с допълнителни сто хиляди войници, които може да хвърли срещу Мавор. Самият аз бих отишъл, но сега съм доста зает. Ако Твенгор допуска, че тези хора могат да се измъкнат, добре е да го узная още сега.
Халор за миг се поколеба, после заговори по-тихо:
— А сега ще ти кажа нещо съвсем между нас, Алтал. Това, което всъщност искам да разбера, е дали Твенгор е все още трезвен. Ако пак се е отдал на порока, би трябвало да го зная. По-добре ще е да не споделяш това с никого.
— Ще отида да събудя Елиар — каза Алтал и тръгна към стълбището.
— Та аз току-що си легнах — оплака се Елиар, когато Алтал го събуди.
— Няма да ти отнема много време, момчето ми — каза му Алтал.
— Ще се оплача на Двейя — замърмори недоволно Елиар. — Всички гледате сержант Халор да си отспи, а за мен никой не мисли.
— Елиар, ти си нашият портиер. Стига си се оплаквал. Ще използуваме нормалната врата за Пома.
— А защо да не използуваме специалната врата в кулата?
— Защото по улиците на Пома се водят боеве, Елиар. Не ми се иска, като мина през вратата, да се окажа не там, където трябва. Освен това сержант Халор използува прозореца до вратата.
— Разбрах те. Нормалната врата е в източния коридор.
— И си вземи меча.
— Разбрах.
Прекосиха смълчания Дом и се озоваха в източния коридор. След малко вече бяха в командния пункт на княз Твенгор. Голяма част от града вече бе разрушена и много къщи и магазини горяха.
— Какво има, Алтал? — попита Твенгор, когато един от неговите облечени във фустанели войници въведе Алтал и Елиар при него.
— Нищо особено, Твенгор. Просто решихме да се отбием, за да видим как вървят нещата — отговори Алтал.
— Как да ти кажа, тук не се случва нищо особено. Да не забравя: добре ще е да се поприведеш. В къщата от другата страна на улицата се е притаил един стрелец, доста си го бива. Два пъти насмалко не ми разцепи главата. Изпратих на третия етаж няколко вектиански овчари, за да се опитат да му видят сметката.