Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Стига да дойдат, ще ги задържа тук — увери ги Колейка, при което долната му челюст се издаде още повече. — Това място е съвършен капан. Ще им позволя да се доближат и да започнат обсадата. Ако се опитат да се оттеглят обаче, ще ги унищожа. Ще трябва да струпат цялата си армия тук, защото в мига, когато се опитат да се оттеглят, ще изляза от крепостта и ще ги направя на нищо. Няма да ми избягат, Алтал, гарантирам ти.
— Досега не бях чувал от теб такава дълга реч, княже Колейка — отбеляза Халор.
— Съжалявам — извини се Колейка. — Поувлякох се. Тези стени наистина ме впечатлиха.
— Да влезем в града — предложи Алтал. — Ще те представим на херцог Нитрал, а вие после ще се договорите какво да правите.
Херцог Нитрал обаче го нямаше в двореца.
— Негово сиятелство е на брега на реката — обясни им един от стражите. — Надзирава някакъв нов строеж. Струва ми се, че има отношение към доковете.
— Това е нещо необичайно — отбеляза Халор. — Повечето благородници не се занимават с такива неща.
— Не познавате нашия херцог — засмя се стражът. — Когато някое от неговите начинания го погълне, той просто сваля палтото си и започва да реди тухли заедно с обикновените зидари. Разбира от този занаят не по-малко от хората, които се препитават с него. Вярно е, че по този начин похабява много скъпи дрехи, но това очевидно не го смущава.
— Ще се радвам да се срещна с този човек — каза Колейка. — Щом е готов да си изцапа ръцете, значи е творец. Очевидно именно заради това тези стени са толкова красиви.
Отидоха до портата, водеща към реката, и излязоха на къс широк павиран път, минаващ под стената. На реката имаше кейове, над които множество работници делово строяха куполи.
— Нитрал ли ви трябва? — попита един надзирател, когато Халор му обясни, че търсят херцога. — На горния кей е. Има трудности при забиването на пилоните.
Когато Алтал и приятелите му стигнаха на северния кей, видяха, че работниците са се втренчили разтревожено в мътните води.
След малко един човек, в когото Алтал разпозна Нитрал, изплува от водата и си пое дъх.
— Попаднахме на скала — обясни на хората на кея. — Ще трябва да я пробиваме. Трябва да забием тези пилони на всяка цена.
— Ваше сиятелство, искат да ви видят едни странници — каза му един от хората на кея.
— Кажи им, че съм зает.
— Те са вече тук, ваше сиятелство.
Междувременно Колейка бе започнал да се съблича. После каза на херцога:
— Изчакайте ме. Идвам при вас.
И скочи от кея и изчезна под повърхността.
На Алтал се стори, че Колейка се задържа под водата цяла вечност. Усети, че също изпитва потребност да си поеме дъх.
След миг Желязната челюст се появи на около десет метра от кея.
— Можете да забиете пилона тук, ваше сиятелство — каза, след като си пое дъх. — Точно под мен в скалата има триметрова пукнатина.
— Отбележете това място! — каза херцогът на работниците.
— Да, ваше сиятелство — отговори надзирателят.
Желязната челюст доплува до кея и каза на плуващия до него херцог на Мавор:
— Целта на тези куполи е да защитават снабдителните кораби, нали?
— Точно така — отвърна Нитрал. — От другата страна на реката имам приятел, който ще закупува жито от перквейнците и ще ми го изпраща, когато Мавор се окаже под обсада. Не искам вражеските кораби да нарушат снабдяването ни. Изглежда, разбирате доста от изграждането на укрепления.
— Мога и да ги изграждам, когато ми се наложи — отвърна Колейка. — Задачата ми обаче е много по-лесна, тъй като те вече са си на мястото. Казвам се Колейка и ме наеха, за да накажа както трябва враговете ви.
— Приятно ми е да се запознаем, княз Колейка — каза херцог Нитрал и му протегна ръка.
— Може ли да отложим ръкостискането за по-късно, ваше сиятелство? — попита Колейка. — Не съм много добър плувец, а ръцете ми точно сега са заети. Имаме ли още работа тук?
— Струва ми се, че вече приключихме — отвърна Нитрал.
— Защо в такъв случай не излезем от водата? Реката е много студена и направо замръзвам.
Глава 33
Това бе очевидно свързано с формата на ръката й, реши Алтал, докато разглеждаше Двейя, която седеше замислено на масата, положила ръка върху Книгата. В приятно закръглените ръце на Двейя имаше почти безкрайно съвършенство, от което коленете му омекваха.
— Пак си ме зяпнал, Алти — каза тя, без дори да повдига очи.
— Знам. Така или иначе, това ми е позволено. Знаеш ли, че имаш много красиви ръце?
— Да.
— И останалата част от теб е красива, но не мога да откъсна очи от ръцете ти.