Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Те как се проявяват?
— Много добре. Разполагам с неколцина стрелци, които са почти толкова добри, но на тях все не им достигат стрелите. На момчетата с прашките им трябват най-обикновени камъни.
— Каква част от града е заета от противника?
— Повече или по-малко контролират северния квартал.
— Повече или по-малко?
— Обстановката е променлива. Те събират много войски на едно място и щурмуват някоя къща или магазин. Заради моите стрелци и заради овчарите с прашките тези атаки им струват много скъпо. — Ние се отбраняваме в къщата известно време и след това се изтегляме. Брадатият княз се засмя. — Враговете ни обаче и в този момент не могат да тържествуват.
— Защо?
— Защото заемането на дом, който след малко се стоварва върху главата ти, трудно може да се окачестви като победа, не смяташ ли? Преди враговете да преодолеят градската стена моите хора разполагаха с достатъчно време, за да отслабят стените и таваните на почти всички сгради в Пома. Докато ние ги заемахме, ги укрепвахме с греди. Когато се оттегляме, издърпваме гредите. Няма да се учудя, ако се окаже, че в крайна сметка врагът е загубил повече хора при срутването на сгради, отколкото от оръжията на моите войници. Казах на хората си точно преди някоя сграда да се срине да се смеят колкото се може по-шумно, за да може врагът да ги чуе и да дойде.
— Твенгор, имаш извратено мислене.
— Така си е, и това много ме радва.
— Щом като тези сгради са опасни, гражданите ще посмеят ли да се завърнат в тях, когато войната приключи? — попита Елиар.
— Лоша работа, наистина — отвърна с безразличие Твенгор. — Ако тези стиснати търговци си бяха плащали данъците, градските стени щяха да издържат и нямаше да се наложи да се отбраняваме по този начин. Когато всичко това свърши, в Пома няма да останат много читави сгради, обаче това никак не ме интересува.
— Има ли според теб възможност нашествениците да се откажат от превземането на Пома и да продължат нататък? — попита Алтал. — Халор малко се тревожи от мисълта, че биха могли да подминат Пома и да продължат към Мавор. Или дори да подминат и Мавор и да тръгнат направо към Остос.
— Струва ми се, че успях да ги заклещя тук, Алтал — отвърна Твенгор. — Оставих ги да окупират няколко квартала в близост до пробива, който успяха да направят в северната стена, за да ги подмамя да влязат в града достатъчно навътре, за да не смеят да се изтеглят. Особено след като разположих стрелците си и овчарите с прашките върху покривите на почти всички сгради в тези квартали. Сега враговете са хванати в капан — допълни Твенгор и злобно се закиска. — Елате сега да видите какво ще стане.
Алтал и Елиар се доближиха до прозореца.
— Моите хора току-що ме предупредиха да наблюдавам какво става в отсрещната къща, която от три дни ме дразни. Едно от момчетата ми се погрижи за нея.
През прозореца избръмча стрела.
— Вече разбрахте какво точно ме дразни — каза Твенгор. — Досега никой не успя да улучи този човек. А сега гледайте.
От прозорците на полусрутената сграда от отсрещната страна на улицата започнаха да излизат облаци дим.
— Та това е каменна сграда — отбеляза Алтал. — Твоите хора как успяха да я подпалят?
— Не сградата гори, приятелю — засмя се гърлено Твенгор. — Оказа се, че един от гражданите на Пома, който никак не е обичал да плаща данъци, е бил търговец на вълна. Опразнихме складовете му и напълнихме мазетата на доста къщи с вълна. После я заляхме с газ за горене, разтопена мас и нафта. Един от стрелците ми току-що изстреля запалена стрела в прозореца на мазето. Вдишването на такъв дим по начало не е здравословно. Най-забавното в случая обаче е, че домът, който току-що бе превърнат в комин, е дворецът на търговеца на вълна.
— Бих казал, че в бъдеще сам ще иска да плаща големи данъци — каза Алтал и примлясна.
— Ще плаща, Алтал. Ще плаща. Та можеш да кажеш на Халор, че тук, в Пома, контролирам положението. Хем раздавам справедливост, хем задържам врага.
— Ще му предам. При необходимост би ли могъл да изтласкаш враговете от града?
— Това няма да е трудно. Защо обаче? Останах с впечатлението, че Халор иска да ги задържа тук.
— Така е, но това е временно положение. Имаме кавалерийски резерв, който трябва да измете есенните листа, когато окапят. Когато настъпи моментът за това, ще те уведомя. Ти тогава ще поканиш гостите си да си тръгнат, а те ще излязат на открито, за да има с какво да се развлича кавалерията.
— Значи ще сме се прибрали у дома преди да настъпи зимата?