Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Двейя, кажи й да млъкне — каза Алтал.
— Нали разбра какво иска да ти каже?
— Ти наистина ли можеш да направиш това?
— Разбира се. Нима не знаеше?
— Понякога татко не слуша много внимателно — отбеляза Лейта.
— Започваш да ми омръзваш с това твое „татко“, Лейта — скара й се Алтал.
— Моля те да ме извиниш — отвърна Лейта с престорено съжаление.
Алтал понечи да отговори, но Двейя го изпревари.
— Защо пък да не видим каква физиономия ще направи Генд, докато Елиар продължава да е на пост? — каза тя и ги поведе към Северния прозорец.
— Това място не ми е познато — каза Бейд, когато видя през прозореца военен лагер. — Къде точно се намира, Двейя?
— Нямам представа — отвърна тя. — Съсредоточих се върху Генд, а не върху някаква конкретна местност. Заради това прозорецът се проектира направо върху самия Генд, без да се интересува от географията.
— Какъв чудесен прозорец! — възкликна Гер.
— И на мен ми харесва — съгласи се Двейя.
— Това не е ли Арган? — попита Лейта, като посочи един самотен конник, който се приближаваше към лагера.
— Вероятно е той — отвърна Двейя.
— Това, че Арган се появява тъкмо в момента, когато започнахме да гледаме, съвпадение ли е? — попита Андина.
— Не съвсем — каза Двейя. — Това, което ще видим, всъщност се случи преди два дни.
После се усмихна и каза:
— Отработила съм много отдавна тази процедура. Много е по-лесно да изучаваш история по този начин, отколкото да прелистваш стари прашни книги.
Арган стигна до центъра на лагера, спря, слезе от коня и изкрещя на един от войниците с черни ризници:
— Заведете ме веднага при Генд!
— Слушам, ваша милост — отвърна войникът с кух глас.
Междувременно Генд бе излязъл от крещящо оцветената си шатра и грубо попита Арган:
— Къде беше?
— Търсих Смегор и Таури — отвърна той. — Нали ми нареди да правя това.
— Предаде ли им моите заповеди?
— Щях да им ги предам, но не можах да ги открия. Оказа се, че не са в тази крепост.
— Какво искаш да кажеш?
— Претърсих цялата сграда, обаче не открих и следа от тях. Ако изключим това нещо — каза Арган и подаде на Генд един лист.
— Какво е това?
— Прочети го сам. То говори само за себе си.
Влязоха в шатрата и Генд отнесе листа до един пукащ факел и прочете писмото на сержант Халор.
— Това е невъзможно!
— Сърди се на Коман, приятелю — хитро каза Арган. — Той е виновен, не аз.
— Тези двама идиоти не са достатъчно умни, за да измамят Коман — настоя Генд.
— Възможно е някой да им е помогнал, Генд — каза Арган съвсем сериозно. — Знаеш, че Коман не е единственият човек на света, способен да чете чужди мисли. Вещицата от Кверон веднъж го блокира, доколкото си спомням.
— Ще си платят за това! — разгневи се Генд.
— Ще трябва обаче първо да ги намериш. Защото те наистина не са в тази крепост. Можеш да започнеш да ги търсиш и из миши дупки, но това ще ти отнеме много време. Струва ми се, че в момента основната цел в живота им е да останат извън обсега ти. Първо прибраха твоите пари, а после прибраха и парите на Халор, за да работят срещу теб. Те ти струваха доста злато, Генд. Хилеха ти се и угодничеха, а после насмалко не умориха от глад цялата ти войска. Вероятно са наясно как се чувствуваш, така че едва ли ще ти е лесно да ги откриеш.
— Ще ги открия, Арган — отвърна Генд. — Повярвай ми, ще ги открия.
— Можеш да възложиш на Яхаг да ги открие — предложи Арган.
— Не. Не занимавай Яхаг с тази работа. За Смегор и Таури ще се погрижа лично.
— Както кажеш, приятелю — отвърна Арган.
Южният прозорец гледаше към град Кантон. Бейд даде на Елиар адреса на една невзрачна кръчма в търговския квартал.
— Докато вие двамата сте в кръчмата, няма да затварям вратата — каза Елиар на Бейд и Алтал. — Когато пожелаете да се приберете у дома, трябва само да ми дадете знак.
— Не е необходимо да идваш с мен, Алтал — каза Бейд. Изглеждаше развълнуван.
— Какво те смущава, братко Бейд? — попита Алтал.
— Как да ти кажа… Предполага се, че нямам право да разказвам на никого за съществуването на тези хора. Това е една от най-внимателно пазените тайни на нашата църква.
— Би трябвало вече да си наясно с това на кого дължиш лоялност, Бейд — грубо каза Алтал. — Двейя доста се ядоса на този твой план, така че ще ми се наложи да я успокоявам. Лично аз съвсем не съм така смутен от тази история, обаче бих се радвал за видя твоите убийци, за да преценя сам дали са професионалисти, или просто религиозни ентусиасти.