![Снежната кралица [The Snow Queen-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/8/5/8/snezhnata-kralica-the-snow-queen-bg-download.jpg)
Снежната кралица [The Snow Queen-bg]
- Автор: Виндж Джоан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Снежната кралица [The Snow Queen-bg]». Краткое содержание книги:
— Не, Тор. Това означава, че моят договор изтича.
— О-о! Зная… искам да кажа, зная, че изтича тази нощ. Но аз… — Просто си мислех, че може би никой не е забелязал. Тя преглътна последното парче пияна торта. — Искаш ли да си вървиш?
— Не, Тор. — Полакс я погледна безизразно. — Но ако не отида скоро в полицейския участък, ще престана да функционирам и ще се парализирам.
— О-о! — отново възкликна тя. — Не съм знаела това. Тогава може би е по-добре да тръгваме. — Тя държеше дебелата му ръбеста ръка, докато се връщаха по улицата по същия път, нагоре по, хълма. — Какво ще стане с теб сега, Поли? Къде ще отидеш?
— Не зная къде ще бъда изпратен, Тор. Но най-напред ще бъда препрограмиран с нова информация. Ще забравя всичко, случило се тук.
— Какво? — Тя го дръпна да спре. — Искаш да кажеш да забравиш всичко за Карбънкъл? Всичко за мен?
— Да, Тор. Всичко несъществено. Всичко. Всичко. — Той се обърна към нея. — Обичаш ли ме, Тор?
Тя примигна.
— Е, да. Как щях да изкарам без теб всичките тези години? — Но казаното не беше достатъчно и тя можа да разбере това, когато го погледна, макар че той нямаше нищо подобно на лице. — Искам да кажа… наистина те обичам. Обичам те като приятел. Всъщност ако не беше само машина, ти знаеш, може би бих могла дори… — Тя се засмя смутено. — Ти знаеш.
— Благодаря ти, Тор. — Той направи движение, което беше почти кимване и отново тръгна.
Когато вече бяха стигнали Синята уличка, те минаха покрай тълпа от маскирани гуляйджии, които с много шум и смях слизаха към доковете.
— Виж, Поли, това е Лятната кралица. Покрай нас минава бъдещето. — Сред менажерията от маски тя съзря едно лице, което не беше скрито и което и се стори странно познато. Спаркс Даунтрейдър?! Тя се опита отново да го погледне, но той вече не се виждаше. Не… тя поклати глава, отказвайки да повярва. Не може да бъде. Не може.
Полакс забави ход и те свърнаха към входа на Синята уличка.
53
Джеруша въздъхна, като се облегна на стола пред бюрото за нощно дежурство, докато очите й пробягнаха по почти изпразнената стая. Фактически всички полицаи патрулираха през тази последна нощ от Фестивала. Тяхното последно, най-изтощително задължение за този свят. Тъй като нямаше нищо, за което да празнува, тя нямаше сърце и да наблюдава как другите празнуват. Беше изненадана колко мъчително дълга и празна беше нощта. Празна… това е най-точната дума за нея. Тя отново въздъхна и пусна радиото по-силно, за да заглуши бъдещето. О, богове, дали е по-лошо да не зная какво ще ми се случи от това да зная със сигурност?
Тор Стархайкер се размърда върху дългата пейка покрай стената, където беше заспала преди два часа. Най-вероятно й е преминало. Джеруша можа да я помирише, когато тя доведе Полакс… или той бе довел нея, и я усети, че вони, изпълнена с неясно лигаво, сантиментално чувство. Полицейският робот стоеше неподвижно в края на пейката, като гледаше така към Тор, сякаш я наблюдаваше. Джеруша не можеше да повярва, че някой, независимо дали е пиян или не, би могъл да бъде сантиментален към един робот. Но кой знае? Предполагам, че през последните няколко дни е загубила нещо повече от обикновен робот. Ако тя желае да прекара тези последни няколко часа като държи неговата механична ръка, това си е нейна работа.
Джеруша извади пакет йести, най-силното нещо, до което се бяха докосвали нервите й през последните пет години. Тя изпрати съобщение до семейството на Лускед в Ню Хейвън, в което уведомяваше какво най-после е научила… Може би за тях това ще бъде от по-голяма полза, отколкото бе за мен.