Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
На най-високо равнище командването на съюзниците не можеше да разбере защо Саддам е предпочел да изпрати най-добрите си бойни самолети на стария враг. Причината бе, че той твърдо вярваше, че след определена дата нито една страна в района няма да има друг избор освен да преклони глава пред него, и тогава той щеше да си върне бойните машини.
По това време в страната почти не беше останал здрав мост или пък работеща електростанция.
Към средата на февруари съюзниците все повече съсредоточаваха усилията си срещу иракската армия в Южен Кувейт и отвъд кувейтската граница, в съседен Ирак.
От северната саудитска граница до шосето Багдад-Басра Въздушните крепости обстрелваха позициите на артилерията, танковете, ракетните батареи и пехотата. Американските А-10 Тъндърболт, получили прякора „летящите глигани“, бродеха навсякъде и правеха онова, което умееха най-добре, а именно — унищожаваха танкове. На самолетите Игъл и Торнадо също бяха възложили задачата да „мачкат танкове“.
Съюзническите военачалници в Рияд не знаеха, че има още четирийсет големи завода за производство на оръжие за масово унищожение, скрити под пустините и в планините, нито че военновъздушните бази, построени от белгийската компания „Сикско“, продължават да стоят непокътнати.
След атаката срещу фабриката Ал-Кубай настроението беше по-весело не само на четиримата генерали, които знаеха какво всъщност е имало там, а и на представителите на ЦРУ и СИС в Рияд.
Това настроение намери отражение в краткото съобщение, което Майк Мартин получи тази нощ. В началото ръководителите съобщаваха за успеха на мисията на Торнадо, въпреки загубата на един самолет. По-нататък го поздравяваха, че е останал в Багдад въпреки разрешението да се махне, както и за цялата му мисия. Накрая му казваха, че по-нататъшното му оставане е излишно. На Йерихон трябваше да се изпрати едно последно съобщение в смисъл, че съюзниците му благодарят, парите му са изплатени, а връзката ще бъде възстановена след войната. Тогава, твърдяха те, за да бъде в безопасност, той наистина трябва да избяга в Саудитска Арабия, преди да е станало късно.
Мартин затвори апаратурата си, прибра я и полежа така, преди да заспи. Интересно, мислеше си той, армиите няма да дойдат в Багдад. Ами Саддам, не беше ли той предмет на цялата операция? Нещо се бе променило.
Ако знаеше за съвещанието, което се провеждаше в седалището на Мухабарат, на около половин километър от него, сънят на Майк Мартин нямаше да е така спокоен.
Когато става дума за техническа компетентност, хората се делят на четири вида: опитни, много добри, блестящи и „родени“. Последната категория не включва просто подготовка, а попада в сфера, където всички технически знания се съчетават с вроден усет, с природен инстинкт, шесто чувство, любов към предмета и машините, която няма как да намери място в учебниците.
Когато ставаше въпрос за радио, майор Мохсен Заид попадаше в категорията „роден“. Съвсем млад, той носеше очила с дебели стъкла, които му придаваха вид на бухал, на прилежен ученик. Заид живееше заради радиотехниката. Квартирата му беше осеяна с последните западни списания, а щом попаднеше на ново устройство, което би могло да повиши резултатността на поверения му отдел, той настояваше да го получи. Тъй като ценеше своя човек, Хасан Рахмани се стараеше да му го достави.
Малко след полунощ двамата мъже седяха в кабинета на Рахмани.
— Някакъв напредък? — попита Рахмани.
— Може би — отвърна Заид. — Там е, това е сигурно. Бедата е, че използва кратки „откоси“, които са почти неуловими. Много кратки. Но с професионализъм и търпение човек понякога може да хване такава станция, дори „откосите“ да са само от по няколко секунди.
— Кога ще стане това?
— Ами сведох честотите на излъчване до относително тесен диапазон в свръхвисоките честоти, което улеснява работата. Преди няколко дни ми излезе късметът. За всеки случай прослушвахме една тясна честотна ивица и той започна да предава. Слушайте.
Заид извади един касетофон и помещението се изпълни с пълна каша от звуци. Рахмани изглеждаше объркан.
— Това ли е?