Пътят на кралете (том I)

Навани стоеше със скръстени ръце и светлината сияеше като ореол зад нея. Далинар колебливо вдигна ръка срещу лъчите.

— Матана?

— Камъните — кимна тя към изкопа. — Виждаш ли, не бих се осмелила да давам оценки; все пак разбиването на разни неща е мъжко изкуство. Но не притежаваш ли меч, който може да реже камъни с лекотата, с която — както ми обясняваха някога — бурята поваля хердазийците?

Далинар отклони поглед към камъните. После вдигна чука и го стовари отгоре им с приятно пращене.

— Мечовете са твърде добри в рязането.

— Колко любопитно — отвърна Навани. — Ще направя всичко възможно да се престоря, че в това има някакъв смисъл. Освен това, не ти ли е минавало през ума, че повечето мъжки изкуства са свързани с разрушаването, а женските — със създаването?

Далинар замахна отново. Бум! Забележително беше колко по-лесно му е да разговаря с Навани, докато не я гледа.

— Използвам Меча да режа отстрани и в средата. Но все пак трябва да натроша камъните. Опитвала ли си някога да вдигнеш парче скала, отрязано с Меч?

— Не мога да кажа, че съм го правила.

— Не е лесно. — Бум! — Разрезите от Меча са твърде тънки. Скалите оказват натиск една на друга. Трудно е да ги захванеш или да ги поместиш. — Бум! — По-сложно е, отколкото изглежда. — Бум! — Така е най-добре.

Навани отърси няколко камъчета от роклята си.

— И цапа повече, както забелязвам — подхвърли тя.

Бум!

— Е, ще се извиниш ли? — попита Навани.

— За?

— За това, че пропусна срещата ни.

Далинар спря с вдигнат чук. Напълно беше забравил, че на празненството, когато Навани се беше върнала в лагера, той се съгласи да му почете днес. Не каза на писарите си за уговорката. Разочаровано се обърна към снаха си. Беше се ядосал от отказа на Танадал да разговаря с него, но принцът поне се беше досетил да прати вестоносец.

Навани стоеше със скръстени ръце, скритата ръка отдолу, гладката й рокля като че гореше в слънчевата светлина. На устните й играеше едва загатната усмивка. Като я караше да стои права, според добрите обноски се поставяше на нейно разположение.

— Наистина съжалявам — рече той. — Напоследък ми се налага да обмисля някои трудни въпроси, но това не ме извинява, че съм забравил за теб.

— Знам. Ще измисля начин да ме възмездиш. А засега трябва да знаеш, че един от твоите далекосъобщители свети.

— Какво? Кой?

— Писарите ти казват, че е онзи за връзка с дъщеря ми.

Ясна! От последния им разговор бяха минали седмици. Съобщенията му до нея получаваха възможно най-кратки отговори. Когато Ясна се потопеше в някое от своите изследвания, често пренебрегваше всичко останало. Щом го търсеше сега, значи или беше открила нещо, или просто беше прекъснала работа, за да поднови контактите си.