Пътят на кралете (том I)

Авром, командирът на Пети батальон, очакваше Адолин и Далинар заедно със строените ротни командири. Те отдадоха чест — всеки вдигна десния си юмрук пред дясното рамо с кокалчетата навън.

Далинар кимна на офицерите.

— Изпълняват ли се заповедите ми, Сиятелни Авром?

— Тъй вярно, върховни принце. — Авром беше мощен като кула и носеше брадата си по рогоядската мода — с обръсната брадичка и дълга отстрани. Имаше роднини сред планинците. — Хората, които поискахте, чакат в палатката за аудиенции.

— Какво е това? — попита Адолин.

— Ще ти покажа след малко — отвърна Далинар. — Първо прегледай войските.

Адолин се понамръщи, ала войниците чакаха. Авром ги беше строил по роти. Адолин закрачи пред тях и огледа редиците и униформите. Бяха спретнати и подредени, ала Адолин знаеше, че някои войници в армията на Колин недоволстват от равнището на изискваната от тях изрядност. По една случайност мнението му по въпроса съвпадаше с тяхното.

Към края на проверката подбра няколко случайни войници и поиска да узнае дали имат някакви определени притеснения. Нямаха. Дали бяха доволни или просто се бояха да кажат?

Щом свърши, Адолин се върна при баща си.

— Добре се справи — рече Далинар.

— Само се поразходих през строя.

— Да, но представянето беше добро. Хората знаят, че се интересуваш от техните грижи, и те уважават. — Кимна, като че на себе си. — Добре си се научил.

— Мисля, че виждаш прекалено много в една обикновена проверка, татко.

Далинар даде знак на Авром и батальонният командир ги поведе към една палатка недалеч от плаца. Адолин озадачено погледна баща си.

— Накарах Авром да събере войниците, с които Садеас разговаря онзи ден — каза Далинар. — Онези, които той разпита, докато се придвижвахме към платото.

— А. Ще поискаме да узнаем какво ги е питал.

— Да.

Далинар подкани Авром да влезе пред него и го последва заедно с Адолин. Накрая вървяха неколцина от далинаровите арденти. В палатката по пейките бяха насядали десет войници. Станаха и отдадоха чест.

— Свободно — нареди Далинар и сключи облечените си в ръкавици ръце зад гърба. — Адолин? — Далинар кимна по посока на войниците и подсказа на сина си да започне с въпросите.

Младежът сподави въздишката си. Пак ли?

— Войници, необходимо е да знаем какво ви попита Садеас и какво отговорихте вие.

— Не се тревожете, господарю — отвърна един войник с груб северняшки акцент. — Нищичко не му казахме.

Другите закимаха енергично.

— Той е същинска змиорка и ние го знаем — додаде друг от войниците.

— Той е върховен принц — строго рече Далинар. — Ще се отнасяте към него с уважение.

Войникът пребледня и кимна.

— Какво точно ви пита? — каза Адолин.

— Искаше да разбере какви са задълженията ни в лагера, Сиятелни господарю. Ние сме коняри, знаете.