Пътят на кралете (том I)

— Съгласен съм, за съжаление — въздъхна Далинар. Помаха на Тадет; нисичкият ардент беше застанал до палатката. — Разпитай ги един по един — нареди му тихо Далинар. — Гледай да измъкнеш подробности. Постарай се да разбереш точните думи на Садеас и точните отговори на войниците.

— Да, господарю.

— Ела, Адолин. Останаха ни още няколко проверки.

— Татко — продума Адолин и улови баща си под ръка. Броните им тракнаха тихо.

Далинар се намръщи и се обърна към него, а Адолин отривисто махна към Синята гвардия. Молба за пространство за разговор. Гвардейците бързо и опитно се престроиха и освободиха място около двамата.

— Какво става, татко? — меко попита Адолин.

— Как какво? Правим проверки и гледаме как работи лагерът ни.

— И винаги ме изтласкваш напред. Странно беше в няколко от случаите, длъжен съм да добавя. Какво не е наред? Какво става в главата ти?

— Мислех, че проблемът ти с нещата, които стават в моята глава, е по-друг.

Адолин се сви.

— Татко, аз…

— Всичко е наред, Адолин. Просто опитвам да взема едно трудно решение. Движението ми помага. Някой друг човек би си намерил място да поседи и да поразмисли, но като че ли това никога не върши работа при мен. Имам много за вършене.

— Какво се опитваш да решиш? — попита Адолин. — Може би съм в състояние да помогна.

— Ти вече ми помагаш. Аз… — Далинар млъкна и се намръщи. Към плаца на Пети батальон вървеше групичка войници. Придружаваха мъж в червено и кафяво. Цветовете на Танадал.

— Нямаше ли среща с него тази вечер? — попита Адолин.

— Да.

Нитер, началникът на Синята гвардия, изтича да пресрещне новодошлите. Може и да ставаше прекалено подозрителен от време на време, но това не беше непременно лоша черта за телохранител. Бързо се върна при Далинар и Адолин. Жълтоликият мъж имаше къса черна брада. Беше светлоок от най-нисък ранг и от години служеше в гвардията.

— Казва, че върховният принц Танадал няма да може да се срещне с Вас довечера, както е било планирано.

Далинар помръкна.

— Лично ще говоря с вестоносеца.

Нитер неохотно махна на слабоватия вестоносец да се приближи. Онзи дойде и коленичи пред Далинар.

— Сиятелни господарю.

Този път Далинар не накара Адолин да води разговора.

— Предай съобщението.

— Сиятелният господар Танадал изразява съжалението си, че не ще може да Ви посети днес.

— А предложи ли да се срещнем по друго време?

— Със съжаление казва, че вече е твърде зает. Но с удоволствие ще разговаря с Вас на някое от кралските пиршества.

Пред хора, помисли Адолин, и половината присъстващи ще подслушват, а другата половина — включително самият Танадал най-вероятно — ще са пияни.

— Разбирам — отговори Далинар. — А загатна ли кога няма да е тъй зает?

— Господарю — продума с неудобство вестоносецът, — каза, че ако станете настойчив, трябва да Ви обясня, че е разговарял с неколцина от другите върховни принцове и смята, че разбира естеството на молбата Ви. Каза да Ви предам, че той не желае да се съюзява с Вас и не възнамерява да щурмува плато заедно с Вас.