Пътят на кралете (том I)

Престани, каза си той. Само преди няколко мига беше на ръба да вземе решение за оттеглянето си от поста на върховен принц. Не беше време да позволява Навани да го разсейва.

— Сиятелна Данлан Моракота — каза той на младата жена. — Добре дошла сте сред моите писари. Разбирам, че съм получил съобщение?

— Така е, господарю — отвърна тя и направи реверанс. Посочи редичката от пет далекосъобщителя, изправени на етажерката. Изглеждаха като обикновени писалки, само че имаха по един малък зареден рубин. Последният вдясно бавно примигваше.

Литима беше тук, но макар и най-старша, тя с кимване подкани Данлан да вземе далекосъобщителя. Младата жена бързо взе примигващия апарат и го отнесе до малка масичка за писане край катедрата. Внимателно закачи лист хартия на дъската за писане, сложи мастилничката в нейния отвор, завъртя я да прилегне на място и отпусна спирачката. Светлооките жени работеха много ловко само със свободната си ръка.

Данлан седна и леко притеснена погледна Далинар. Той, разбира се, нямаше доверие в нея — тя спокойно можеше да шпионира за някого от другите върховни принцове. За съжаление, след заминаването на Ясна в лагера нямаше жена, на която да се довери.

— Готова съм, Сиятелни господарю — каза Данлан. Имаше гърлен хриплив глас, тъкмо по вкуса на Адолин. Далинар се надяваше поне да не е толкова блудкава като другите, които младежът си подбираше.

— Продължавайте — отговори Далинар и с жест подкани Навани да седне в едно от меките кресла. Другите жени седнаха на пейката.

Данлан завъртя камъка на далекосъобщителя на едно зъбче, за да потвърди, че съобщението е прието. После провери либелите отстрани на дъската за писане — това бяха малки масленички с мехурче в средата, с чиято помощ тя можеше да изравни напълно дъската. Накрая намастили писалката и я сложи в точката горе вляво на страницата. Изправи писалката и с палец завъртя камъка още веднъж. После прибра ръката си.

Далекосъобщителят остана на място с опряно в хартията връхче, сякаш хванат от невидима ръка. После започна да пише — както пишеше самата Ясна някъде далеч от тук със свързания с този апарат.

Далинар застана до масата за писане и скръсти ръце. Видя, че близостта му смущава Данлан, но беше твърде нетърпелив да приеме съобщението, та да седне.

Почеркът на Ясна беше елегантен, разбира се — Ясна винаги довеждаше нещата до съвършенство. Далинар се приведе напред, когато познатите, ала неразбираеми, редове в ярко виолетово се появиха на страницата. Над скъпоценния камък се издигаше лек червеникав дим.

Писалката спря и замръзна на място.

— Чичо — подхвана Данлан, — предполагам, че си добре.

— Наистина — отговори Далинар. — Околните добре се грижат за мен. — Тези думи бяха код, който да покаже на Ясна, че той не се доверява — или поне не познава — всички, които слушат сега. Ясна трябваше да внимава и да не праща нищо прекалено деликатно.