Пътят на кралете (том I)

Припомни си думите от Пътят на кралете.

Владетелят е контрол. Той дава стабилност. Това е неговата служба, това е стоката, с която търгува. Ако не може да се контролира, как би могъл да контролира живота на другите? Кой уважаващ себе си търговец няма да вкуси от плода, който продава?

Странно. Тези цитати му идваха на ум, дори и когато се питаше дали книгата не е донякъде причина той да полудее.

— Нитер, донеси ми бойния чук. Да е на сборния пункт, когато отида там — нареди Далинар.

Искаше да се движи, да работи, докато мисли. Гвардейците се разбързаха, за да вървят в крак с него по алеята между казармите на Шести и Седми батальон. Нитер прати няколко души да донесат оръжието. Гласът му прозвуча някак развълнувано — като че ли очакваше Далинар да стори нещо впечатляващо.

Далинар се съмняваше, че ще оправдае очакванията му. Най-сетне излезе на сборния пункт, плащът му се вееше, ботушите чаткаха по камъка. Не се наложи да чака дълго — двама войници докараха чука с малка количка. Изпотиха се от усилието да го свалят — дръжката на чука беше дебела колкото китката на човек, а главата беше по-широка от разперена педя. Двамата едва успяха да се справят.

Далинар грабна чука с една ръка, завъртя го и го метна на рамо. Подмина войниците, които се упражняваха на плаца, и отиде при черноработниците, които копаеха канала. Те вдигнаха очи и с ужас установиха, че над тях е надвиснал върховният принц в пълна Броня.

— Кой е началникът тук? — попита Далинар.

Мърляв цивилен с кафеви гащи вдигна треперлива ръка.

— Сиятелни господарю, какво можем да сторим за Вас?

— Да си отдъхнете малко — отговори Далинар. — Излизайте.

Смутените работници припряно излязоха от изкопа. Зад тях се насъбраха светлооки офицери, объркани от действията на Далинар.

Той улови здраво чука; дръжката беше метална, стегнато обвита в кожа. Пое дълбоко дъх и скочи в недовършения изкоп, вдигна чука, замахна и го стовари върху скалата.

Над плаца се разнесе мощно пращене и ударната вълна тръгна нагоре по ръцете на Далинар. Бронята пое част от отката, а в камъка остана голяма цепнатина. Замахна и удари отново и този път откърти грамаден камък. Парчето беше толкова голямо, че би затруднило двама-трима обикновени мъже. А Далинар го грабна с една ръка и го запокити настрани. Камъкът изтрополи по земята.

Къде бяха Броните за обикновените хора? Защо древните, които бяха така мъдри, не бяха създали нищо в тяхна помощ? Далинар продължи да удря с чука и докато пръскаше късчета скала и вдигаше прах, с лекота вършеше работата на двадесет човека. Бронята можеше да намери толкова много приложения и да облекчи живота на работниците и тъмнооките из цял Рошар.