Пътят на кралете (том I)

— Какви бяха първите неща, за които те ви говориха? — прочете Данлан. — Първите въпроси, които ви зададоха? Можеш ли да си припомниш?

Далинар затвори очи и си спомни дните, когато паршендите лагеруваха току срещу тях, отвъд реката. Гавилар беше направо запленен от тях.

— Поискаха да разгледат нашите карти.

— Споменаха ли за Пустоносните?

Пустоносните ли?

— Доколкото си спомням, не. Защо?

— По-добре да не казвам засега. Искам обаче да ти покажа нещо. Накарай писаря да сложи нов лист хартия.

Данлан закрепи нова страница на дъската за писане. Сложи писалката в ъгъла и я остави. Писалката се изправи и почна да дращи напред-назад с бързи и дръзки щрихи. Това беше рисунка. Далинар стана и приближи към дъската. Адолин също се присламчи. Писалката и мастилото не бяха най-добрият посредник за предаване на изображения. Писалката изпущаше капчици мастило на места, където нямаше такива при Ясна. Мастилницата беше точно на същото място като при нея и така Ясна можеше да презарежда и своята, и далинаровата мастилница едновременно. Въпреки това неговата понякога свършваше по-рано.

Ала рисунката беше чудесна. Това не е Ясна, разбра Далинар. Който и да рисуваше сега, беше много, много по-надарен от племенницата му.

Рисунката се превърна в изображение на висока сянка, надвиснала над някакви постройки. Тънките щрихи загатваха черупка и щипци, а сенките бяха представени с по-сгъстени драски.

Данлан свали рисунката и извади трети лист хартия. Далинар я вдигна, а Адолин застана до него. Кошмарният звяр, изобразен с линии и сенки, беше смътно познат. Приличаше на…

— Това е пропастно чудовище — рече Адолин. — Изопачено е: лицето му е много по-заплашително, раменете му са по-широки и не забелязвам втория чифт предни щипци. Но някой очевидно опитва да изобрази пропастно чудовище.

— Да — съгласи се Далинар и се почеса по брадичката.

— Тази илюстрация е от една от книгите тук — прочете Данлан. — Моята нова повереница е много умела художничка, затова я накарах да възпроизведе образа за теб. Кажи ми. Напомня ли ти нещо?

Нова повереница ли?, учуди се Далинар. Ясна от години не беше вземала повереница. Все казваше, че няма време за това.

— Това е изображение на пропастно чудовище — каза Далинар.

Данлан записа думите. Само след миг дойде отговорът.

— В книгата пише, че е Пустоносен. — Данлан се свъси и наведе глава. — Книгата е препис на съчинение от годините преди Измяната. Илюстрациите обаче са копирани от друг текст, още по-древен. Всъщност някои са на мнение, че изображението е направено само две-три поколения след оттеглянето на Вестителите.

Адолин тихо подсвирна. Значи наистина беше много старо. Доколкото Далинар разбираше, от дните на сянката бяха останали съвсем малко произведения на изкуството или писания, като Пътят на кралете беше сред най-древните, при това беше единственият изцяло запазен текст. А дори и той беше оцелял само в превод; не разполагаха с копия на оригиналния език.