Момчешки живот

— Сторих всичко, което поискаха от мен — каза той. — Работех на двоен маршрут. Поемах извънредни задачи където и когато се налагаше. Ставах рано и стоях до късно да оправям склада. Правех всичко, което искаха! — той вдигна очи в опит да намери слънцето, но облаците бяха като железен капак. — Казаха ми: „Том, трябва да разбереш каква е ситуацията.“ Казаха, че се налага да режат до кост, за да запазят „Грийн Медоус“ в действие. И знаеш ли какво още казаха, Кори?

— Не, сър.

— Казаха, че доставките на мляко по домовете са отмрели като динозаврите. Казаха, че няма място за тях при всичките тези лавици с пластмасови шишета. Заявиха, че бъдещето ще бъде в улеснението да прескочиш до магазина и да си купиш начаса, това искали хората… — татко сплете пръсти и мускулът на хлътналата му буза заподскача. — Е, аз лично не искам нищо подобно!

— Ще се справим — казах.

— О, да — той кимна. — Да, разбира се. Ще си намеря друга работа. Преди да дойда тук ходих до железарията и си написах молба. Г-н Вандеркамп Джуниър може да се нуждае от камионджия. Боже, че аз дори и на каса бих работил. Но наистина смятах, че след още три години ще бъда помощник-бригадир на товарната рампа. Честно. Глупаво, нали?

— Не си могъл да знаеш.

— Аз никога не знам — отвърна татко. — В това ми е проблемът.

Водата се вълнуваше под метлата на вятъра, който вдигаше бели гребенчета. В горите отвъд грачеха невидими врани.

— Студено е, татко — казах. — Трябва да се прибираме у дома.

— Не мога да дочакам дядо ти да надуши случката… — татко имаше предвид дядко Джейбърд. — Ще се пръсне от смях, убеден съм!

— Ние с мама няма да се смеем — казах. — Нито пък някой друг.

Татко вдигна шишето с гроздовия сок и си гаврътна още една хубава глътка.

— Минах и през „Биг Пол’с Пантри“. Влязох там и видях всичкото им мляко. Цяло бяло море… — татко отново ме погледна. Устните му бяха посинели. — Искам нещата да си останат, както са. Не ми трябва жвакащо дъвка момиче, което не ми знае името, да ми взима парите и дори да не ми се усмихне, когато я питам как е хавата. Не ми трябват супермаркети, отворени до осем вечерта и пълни с лампи, от които те заболяват очите. В осем вечерта семействата трябва да са си у дома, на масата, а не да ходят до супермаркета да пазаруват от нещата, дето висящите от тавана големи платнища те убеждават, че си длъжен да си купиш. Така де… ако ситуацията се влоши дотолкова, дори в разните дребни подробности от живота, вече не бихме могли да се върнем назад. И някой ден някой ще каже: „О, толкова е хубаво, че можем да отскочим до супермаркета по тъмно и да си харесаме и да си вземем от лавиците разни неща, дето не сме ги и чували досега, но какво ли стана с онези млекари или с онези типове, които продаваха дини от каросериите на камионите си — или с онази жена, която предлагаше пресни зеленчуци направо от градината си и се усмихваше като слънцето, когато я поздравиш с добро утро?“ Някой ще каже: „О, сега всичките тези стоки ги има в супермаркета, така че не се налага да ходиш насам-натам, за да си купиш каквото ти трябва, всичко е под един покрив.“ И защо да не сторят така с всичко? Просто съберете всичките магазини от целия град под един покрив, та дъжд да не пада върху теб и да не ти става студено. Не е ли прекрасна идея? — татко се захвана да пука с кокалчета на пръстите си. — И като краен резултат ще имаш магазини и пътища, и къщи, но вече няма да имаш градове. Не и такива, каквито са сега. И накрая ще влезеш в някой от онези магазини под един покрив и ще потърсиш нещо, а жвакащото дъвка момиче ще ти обясни, че те го нямат. Нямат го и не могат да ти го поръчат, защото такива работи вече не се произвеждат. Хората не търсят такива стоки, нали разбирате? Хората искат само онова, което им казват да искат големите платнища, които висят от тавана. И в магазина има само такива стоки, които се правят от машини по хиляда бройки на минута. Но те са перфектни, ще те убеждава момичето с дъвката. Няма нито една несъвършена стока в партидата. А когато я използваш или ти писне от нея, или когато сменят рекламите, просто изхвърляш покупката, понеже тя е направена да бъде еднократна. А момичето с дъвката ще ти каже: „А сега колко от тези съвършени неща ще ви трябват днес? И побързайте, че зад вас се събира опашка!“