Момчешки живот

Дейви Рей пристъпи към решетката и застана до Джони.

— И как тъй яде само плодове?

— О, той може да яде почти всичко. Щом свърши карнавалният сезон го храня с отпадъци и дървесни трици — г-н Добро отношение се ухили. — Обаче от плодовете ухае по-добре.

Малките черни очички на трицератопса бавно примигнаха. Масивната му глава се завъртя от една страна на друга в търсене на мисъл. Кошарата едва му стигаше да се обърне в нея. След това издиша дълбоко и се отпусна отново в калта, и се втренчи в нищото със струйки кръв, стичащи се по хълбока му.

— Ужасно тясно е там, а? — попита Дейви Рей. — Така де… никога ли не го пускате навън?

— Божке, не! Та как ще го вкарам обратно вътре, гений такъв? — мъжът се наведе над железните решетки, които му стигаха до кръста, когато стоеше на дървената си платформа. — Хей, дрисльо! — извика. — Защо не вземеш да направиш нещо, за да си заработиш проклетия хляб? Защо не се научиш да балансираш топка на муцуната си или да скачаш през обръч? Мислех си, че мога да те обуча, да му се не види, да правиш номера! Как тъй не можеш нищо друго, освен да си стоиш там и да тъпееш? — г-н Добро настроение направи гримаса и гневът му бе грозен.

— Хей, на теб говоря! — той фрасна гърба на звяра с бухалката и след това го удари втори път, а гвоздеите изкараха кръв.

Воднистите очи на трицератопса се затвориха в поне привидно безмълвно страдание. Г-н Добро отношение вдигна бухалката за трети удар и изпочупените му зъби изскърцаха.

— Не го правете, господине! — каза Дейви Рей.

И нещо в гласа му подсказваше, че е сериозен.

Бухалката преустанови възхода си.

— Какво каза, момче?

— Казах… не го правете. Моля! — добави Дейви Рей. — Не е редно!

— Може да не е редно — съгласи се господинът, — но е забавно!

И той за трети път цапна трицератопса по хълбока, с все сила.

Видях как се стяга юмрукът на Дейви Рей, който смачка останките от вафлата „Зиро“.

— Стига ми толкова — каза Джони.

Той обърна гръб на кошарата, подмина ме и излезе от караваната.

— Да вървим, Дейви Рей! — казах на приятеля си.

— Не е редно — повтори Дейви Рей.

Г-н Добро отношение бе спрял да бие звяра и гвоздеите бяха оцветени в червено.

— Нещо като това там не бива да е оковано в тинеста локва!

— Получи си удоволствието за петдесетте си цента! — заяви мъжът. Звучеше изтощено, по челото му блестеше пот. Предполагам, че си е тежък труд да забиваш тези гвоздеи в дебелата кожа и да ги вадиш оттам. Актът на насилие като че ли бе поусмирил гнева му. — Вървете си у дома, селянчета! — каза.