Момчешки живот
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-271-2
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Момчешки живот». Краткое содержание книги:
Дейви Рей не помръдна. Очите му ми напомниха за горящи въглени.
— Господине, не знаете ли какво притежавате?
— Аха. Проклето голямо главоболие. Искаш ли да го купиш? Да му се не види, ще ти предложа изгодна цена. Накарай татко си да ми донесе петстотин долара. Няма проблем да ви го стоваря на моравата пред къщата и да си спинкаш в леглото с него!
Дейви Рей не се остави да го всмуче този гняв.
— Не е редно — повтори — да мразиш нещо само задето е живо!
— Ти пък какво знаеш? — изсумтя г-н Добро отношение. — Не знаеш нищо за живота, хлапе! Изкарай още двайсетина години и виж каквото аз съм видял от тоя смрадлив свят и след това ела ми разправяй какво трябва и не трябва да правя!
След това Дейви Рей направи нещо странно. Той хвърли смачканата вафла „Зиро“ в калта, точно пред човкоподобната муцуна на трицератопса. Вафлата издаде тихо „плоп“ и потъна в тинята. Трицератопсът просто си стоеше там, притворил клепачи.
— Хей! Не хвърляй нищо в тая кошара, момче! И двамата се махайте!
Вече бях тръгнал да излизам.
Чух величествен всмукващ звук и погледнах през рамо да видя как трицератопсът отваря уста и загребва вафлата и тинята около нея като жив булдозер. Звярът предъвка няколко пъти и след това наклони глава назад, за да позволи на всичката тази тиня да се стече в гърлото му.
— Хайде! — подкани ни г-н Отношение. — Затварям за…
Караваната потрепери. Трицератопсът се изправяше, с оттичаща се по него тиня като древен блатен дъб. Кълна се, че езикът му с цвят на ръжда, голям като супник, се появи да оближе сивата му, покрита със спечена кал муцуна. Главата му с трите отрязани чукана от роговете се наклони към Дейви Рей и той се помъкна напред.
Беше все едно гледам как набира скорост танк. А след това трицератопсът сведе глава да се сблъска с железните решетки и дебелата костена яка издаде звук, все едно се удрят два гигантски шлема за футбол. Трицератопсът отстъпи три крачки назад и с пъшкащо сумтене отново фрасна глава в железните решетки.
— Хей! Хей! — крещеше г-н Добро отношение.
Трицератопсът се бутна напред, а краката или лапите му, или каквото и да представляваха те, се пързаляха в тинята. Силата му беше забележителна, мускули се издуваха под слоноподобната плът и мухите избягаха от земетресението. Железните решетки стенеха и започнаха да се огъват навън, а болтовете им се изскубваха с протяжно скърцане.
— Хей, спри веднага! Спри! — г-н Отношение започна отново да бие трицератопса, а от гвоздеите му се разлетяха капки кръв. Звярът не обръщаше внимание и продължаваше да огъва решетките в резултат на усилията си; осъзнах — да се добере до Дейви Рей.
— Ти, кучи син! Ти, глупав стар негодник! — крещеше мъжът, докато бухалката му се вдигаше и се спускаше. Погледна ни с полудели очи. — Махайте се! Вие го побърквате!
Сграбчих Дейви Рей за ръката и го дръпнах.
Той тръгна с мен и чухме още болтове да се изскубват зад нас. Караваната започна да се люлее като демонична люлка — трицератопсът, както ми се струваше, бе получил пристъп. Слязохме по стъпалата и видях, че Джони стои прав, а Бен — идеалният образ на нещастието — седи на преобърната щайга за безалкохолни напитки с лице, заровено в дланите си.
— Той се опитва да се освободи — каза Дейви Рей, докато гледахме караваната да се люлее, да дрънчи и да се клати. — Видяхте ли?
— Аха, видях. Той полудя.
— Обзалагам се, че никога досега не е ял вафла! — каза Дейви Рей. — През целия си живот. Харесва „Зиро“ също като мен, а? Леле, вкъщи имам цяла кутия, в която той би искал да се завре, обзалагам се!
Не бях сигурен дали точно вкусът на десертчето го бе постигнал, но казах:
— Мисля, че може и да си прав!
Люлеенето на караваната намаля. След няколко минути г-н Отношение излезе навън. Дрехите и лицето му бяха изпръскани с капки тиня и фъшкии. И двамата с Дейви Рей се разтресохме от усилията да сдържим смеха си. Г-н Отношение дръпна завесата, затвори вратата и я заключи с верига и катинар. След това ни погледна и избухна:
— Махайте се оттук, казах! Хайде, махайте се, преди да… — той ни се нахвърли, въртейки обкованата с гвоздеи бухалка, а ние пуснахме на свобода смеха си и се затичахме.
Карнавалът затваряше за през нощта и гъстите тълпи се разотиваха, а атракционите спираха и водещите на шоуто с изродите прибираха експонатите си. Лампите започнаха да угасват една по една.