Друговремец [bg]

Последвалото мълчание се наруши, когато някой се изхили смутено, последван от неколцина други. Симпатията на тълпата определено не бе на наша страна, но инерцията, повлякла ни към катастрофалния изход, за момента бе овладяна.

Джейми постави длан на рамото ми и ме обърна. Не можех да понеса лицата в множеството, но знаех, че трябва да се обърна към тях. Вирнах брадичка, доколкото можах, а очите ми се съсредоточиха оттатък хората, в малка лодка насред езерото. Взирах се в нея, докато не ми се насълзиха очите.

Джейми завъртя наметката върху мен, като я смъкна колкото да се виждат раменете и вратът ми. Докосна черната броеница и я залюля леко.

- Този камък изгаря плътта на вещиците, нали? - попита той съдиите. - Още повече -кръстът на Исус. Но вижте.

Подхвана мънистата с показалец и вдигна разпятието. Кожата ми не бе наранена, само мръсна от пленничеството. Тълпата ахна и се разшумя.

Кураж, стоманено самообладание и инстинкт към показността. Колъм Макензи с право се тревожеше от амбициите на Джейми. И предвид боязънта му от това, че мога да разкрия кой е бащата на Хамиш, или поне да посея съмнение, бе разбираемо и защо беше сторил това на мен. Разбираемо, но непростимо.

Настроението на тълпата бе крайно несигурно. Кръвожадността се разсейваше, но все още можеше да ни залее, ако получеше тласък. Мът и Джеф се спогледаха нерешително - сепнати от последния развой, за момента бяха изгубили контрол над ситуацията.

Гейлис Дънкан излезе от окопа и право в огъня. Нямам представа дали тогава все още е имало шанс за нея. Във всеки случай тя преметна предизвикателно коса през рамо и се прости с живота си.

- Тази жена не е вещица - рече простичко. - Но аз съм.

Показното на Джейми, колкото и да бе добро, не можеше да се мери с това. Последвалият рев удави напълно гласовете на съдиите, които се мъчеха да задават въпроси.

По нищо не личеше какво мисли, както винаги - челото й бе ясно и гладко, а големите зелени очи сияеха сякаш развеселено. Стоеше с дрипите си, изпънала гръб, омазана с мръсотия, вперила поглед надолу към обвинителите си. Когато хората се поукротиха, тя заговори, като не благоволи да повиши тон и така накара всички да млъкнат, за да я чуват.

- Аз, Гейлис Дънкан, признавам, че съм вещица и булка на Сатаната. - Последваха нови викове и тя изчака със съвършено търпение да спрат. - Подучена от своя Властелин, убих с вещерство своя съпруг Артър Дънкан.

Стрелна ме косо с поглед и се поусмихна. След това очите й се извиха към жената с жълтата забрадка, но не промениха изражението си.

- От злоба направих магия на подмененото дете, та да умре и човешкото дете да остане с феите.

Тя се завъртя и ме посочи.

- Възползвах се от невежата Клеър Фрейзър и я използвах за целите си. Но тя нито участваше, нито дори знаеше какво правя, нито пък служи на моя Властелин.