![Друговремец [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/3/drugovremec-bg-download.jpg)
Друговремец [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928546
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Друговремец [bg]». Краткое содержание книги:
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗАБАВНА... прекрасни фантастични приключения, романтика, секс... идеално четиво за бягство от ежедневието.“ — ,, Сан Франсиско Кроникъл “
„Габалдон развива изкусно характерите и създава плътна атмосфера. на страниците на тази книга историята оживява за сетивата.“ — „Дейли Нюз “ (Ню Йорк)
„РОМАН, КОЙТО ТЕ ПОГЛЪЩА. смесица от история, романтика и приключение.“ — „ Синсинати Поуст “
„СМАЙВАЩ!“ — „Лос Анджелис Дейли Нюз “
„Пиршество за любителите на шотландската история, на героичните приключения и любовния роман.“ — „Киркъс Ривюс “
„ИНТРИГУВАЩ. поглъщащ. когато затворите последната страница, ще ви е трудно да се разделите с героите.“ — „Дейли Прес “ (Нюпорт Нюз)
„ОСТРОУМЕН. и богат чувствен романс и историческо приключение.“ — „Анистър Стар “
„Габалдон показва не само усет към фактологичния детайл, но и способност да създава запомнящи се характери и въздействащи еротични сцени.“ — „Лоукъс“
„ИЗПЪЛНЕН С ВЪОБРАЖЕНИЕ И НАПРЕЖЕНИЕ. първият роман на Габалдон позволява на читателя да се потопи в реалността на XVIII век, видяна през очите на жена от XX век.“ — „ Форт Лодърдейл Сън Сентинъл “
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КОЛОРИТЕН. Диана Габалдон е роден разказвач, който ще ви остави без дъх. Тя пренася читателя в друго време с лекотата на ерудиран историк, а след това вдъхва живот на героите така, че ще повярвате, че наистина съществуват.“ — „Рейв Ривюс“
- Не. - Той се смути и добави: - Дойдох... сам.
Нахлузи шапката на главата си и се обърна към вратата с едно бързо „Лека вечер“, преди да се скрие сред тълпата в претъпкания хан.
Не се бяха готвили за отсядането ми, имаше само малка стомна вино и хляб - този път чист, - върху една от бъчвите, а на земята бе сгънато старо одеяло.
Увих се в него и седнах на една от по-малките каци, за да ям и да помисля.
Значи не го беше изпратил Колъм. Дали изобщо знаеше, че господин Гауън смята да идва? Сигурно беше забранил на когото и да било да слиза в селото, за да не се замесва в лова на вещици. Човек можеше да усети с кожата си вълните на страх и истерия в селото - усещах ги отвъд стените на нищожното си убежище.
В главното помещение на хана избухна някакъв шум и ме разсея. Може би просто отлагахме неизбежното. Но на ръба на смъртта бях благодарна дори за един час повече живот. Увих се в одеялото, дръпнах го над главата си, за да не чувам звуците от хана, и се помъчих да не чувствам нищо друго, освен благодарност.
След извънредно неспокойна нощ ме събудиха по зазоряване и отново ме отведоха на площада, макар съдиите да пристигнаха едва час след това.
Спретнати и добре хапнали, те се заеха за работа. Джеф се обърна към Джон Макрей, който се бе върнал на мястото си зад обвинените.
- Неспособни сме да преценим вината по силата на досега изложените доказателства.
Новосъбралата се тълпа избухна в негодувание - явно сами бяха стигнали до присъда, но
Мът ги укроти с очи като свредели, които насочи право към младежите най-отпред. Те млъкнаха като кучета, полети с ледена вода. Редът бе възстановен и той обърна ъгловатото си лице към тъмничаря.
- Проводете затворниците към езерото, ако обичате.
Тълпата отново се разшумя, този път от доволно очакване, и най-лошите ми подозрения се потвърдиха. Джон Макрей хвана под ръка мен и Гейли, но получи и много помощ Освирепели пръсти сграбчваха роклята ми, щипеха ме и ме бутаха. Някакъв идиот бе донесъл барабан и сега удряше по него. Тълпата напяваше нещо като химн в ритъма, но не разбирах думите насред подвикванията. Не исках и да знам.
Върволицата се понесе по една ливада, надолу към брега на езерото, където се намираше малък дървен кей. Стигнахме до края му, където вече ни чакаха двамата съдии. Джеф се обърна към тълпата по брега.
- Извадете въжетата! - Последва нов шум от тълпата, а хората се споглеждаха очаквателно, докато някой не се появи с две парчета въже. Макрей ги взе и ме приближи неохотно. Погледна към съдиите, което сякаш му даде кураж.
- Бъдете така добра да си свалите обувките, госпожо - нареди ми той.
- Какво по дяв... Защо? - Скръстих ръце.
Той премигна, явно неподготвен за отпора ми, но един от съдиите го изпревари.
- Това е процедурата за водния съд. Обвинената във вещерство ще бъде завързана с две въжета, от левия палец на ръката до десния на крака, и обратно. А след това...
Той хвърли красноречив поглед към водите на езерото. В калта на брега стояха боси двама рибари, навили крачолите на панталоните си, привързани с коноп. Единият ми се ухили и хвърли малък камък към стоманеносивата повърхност. Той подскочи веднъж и потъна.
- Когато влезе във водата - намеси се ниският съдия, - виновната вещица ще се понесе по нея, защото чистота на течността ще отхвърли покварената й особа. Невинната ще потъне.
- Значи имам избор да ме осъдите като вещица или да ме оневините и да ме удавите -сопнах се. - Не, благодаря!
Стиснах лакти, опитвайки се да потисна тръпките, вече постоянна част от плътта ми.
Ниският съдия се наду като уплашена жаба.
- Няма да говориш пред съда без разрешение, жено! Как смееш да отказваш законен разпит?
- Как смея да откажа да ме удавите? Лесно!
Твърде късно зърнах Гейли, която тръскаше диво глава, така че косата й се вееше покрай лицето.
Съдията се обърна към Макрей.
- Съблечи я и я бичувай - каза с равен тон.
През пелената от изумление чух дружно ахване, може би от шок - а всъщност от предвкусване на добро зрелище. Разбрах какво значи омраза. Не тяхната. Моята.
Не си направиха труда да ме върнат на площада. Нямах почти нищо за губене, така че ги затрудних, доколкото можах.
Груби ръце ме заблъскаха напред, дърпайки блузата и корсета ми.
- Пусни ме, скапано говедо! - извиках и изритах грубиянина там, където знаех, че най-много ще го заболи. Той се свлече със стон, но бързо бе скрит от кипящото множество на разкривени от викове лица. Сграбчиха ме за ръцете и ме задърпаха напред, като ме повдигаха над падналите в хаоса хора.