Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Трябва да тръгвам — каза тя и стана. Трябваше да намери Ранд.
— Скоро ще се срещнеш с Койрен и останалите. Не е нужно да те предупреждавам, че са опасни, нали? — каза Егвийн.
— Мисля, че току-що го направи. Не всички ще дойдат. Казах не повече от три и те ще пратят само толкова. С три мога да се справя, стига да не са твърде силни. Разбира се, ако едната от тях се окаже Могедиен, или Семирага, може да си имам неприятности.
— Ранд, говоря сериозно. Дори да си мислиш, че Алвиарин наистина ще коленичи в краката ти и всички нейни приятелки заедно с нея, тези тук ги е пратила Елайда. Нищо друго не може да се допусне, освен че ще се опитат да ти сложат нашийник. Най-краткото и просто нещо е веднага да ги отпратиш.
— И да се доверя на скритите ти приятелки? — попита той кротко. Прекалено кротко.
— Знаеш много добре, че не можеш да се довериш на Елайда. Знаеш го много добре.
— Не се доверявам на никоя Айез Седай. Те… — В гласа му се долови колебание, сякаш искаше да каже нещо друго, макар тя да не разбра какво точно. — Те ще се опитат да ме използват, а аз ще се опитам да използвам тях. Хубаво кръгче се получава, не мислиш ли? — Дори да беше обмисляла възможността да бъде допуснат да се приближи до Айез Седай в Салидар, очите му сега я отказаха — толкова твърди, толкова студени, че я накараха да потръпне.
Може би ако се ядосаше достатъчно, ако захвърчаха достатъчно искри с Койрен, така че пратеничеството им да се върне в Кулата с празни ръце…
— Щом мислиш, че е хубаво, може и да е — в края на краищата ти си Преродения Дракон. Но щом си си наумил да го правиш, поне го направи както трябва. Просто не забравяй, че са Айез Седай. Дори един крал изслушва Айез Седай с почит, дори когато не е съгласен, и отива в Тар Валон веднага, щом бъде повикан. Дори тайренските върховни лордове ще го направят, ако ги повикат, както и самият Педрон Ниал. — Глупакът му глупав пак й се ухили, или поне й показа зъбите си; останалата част от лицето му остана безизразна като камък. — Надявам се, че внимаваш какво ти говоря. Опитвам се да ти помогна. — Само че не както той си мислеше. — Щом си решил да ги използваш, не ги ядосвай. Преродения Дракон няма да ги впечатли повече, отколкото мен, с всичките ти префърцунени палта, тронове и глупавия ти скиптър. — Тя хвърли презрителен поглед към копието с пискюла. Светлина, от вида на това нещо кожицата й настръхваше! — Няма да ти паднат на колене, като те видят, и хич няма да те убие, ако не го направят. Няма да умреш и ако се опиташ да бъдеш малко по-вежлив. Наведи си малко упорития врат. Не е чак толкова унизително да им покажеш малко подобаващо почитание, малко покорство.
— Подобаващо почитание — повтори той замислено. — Да, не бива да говоря с Айез Седай като с някой лорд, който се опитва да заговорничи зад гърба ми. Даваш ми добър съвет, Егвийн. Ще се опитам. Ще бъда кротък като мишка.
Тя чак се стресна. През целия й живот, всеки път, когато му кажеше, че е по-добре да се тръгне надясно, той вирваше брадичка и настояваше, че не, трябвало да се тръгне наляво! Защо точно сега трябваше да реши да я послуша?
При това положение дали пък нямаше да е за добро? Поне нямаше да навреди, ако прояви малко уважение. Макар и тези Сестри да следваха Елайда, самата представа, че някой може да се държи безочливо пред Айез Седай, наистина я възмущаваше. Само дето всъщност й се искаше той да се държи безочливо и колкото може по-нахално. Но сега не можеше да си вземе съветите назад. Той не беше малоумен. Само дето я дразнеше.
— Ти само за това ли дойде? — попита я той.
Все още не можеше да си тръгне. Може би все още имаше възможност да се оправят нещата, или поне да се увери, че не е такъв тъпак, че да отиде в Тар Валон.
— Знаеш ли, че на един кораб в реката има Надзорница на вълните от Морския народ? — Добра тема, за да се смени посоката на разговора. — Дошла е да те види и доколкото разбрах, започва да губи търпение. — Това го беше разбрала от Гавин. Ериан лично отишла с една лодка да разбере какво търси кораб на Морския народ толкова навътре в сушата и не я пуснали на борда. Егвийн почти се досещаше за какво са дошли, но не мислеше да го казва на Ранд — нека веднъж поне да се срещне с някого, без да очаква, че ще му се кланят.