Господарят на хаоса

— За сестрите ти, разбира се — засмя се Суранда. Беше чаровна жена с големи сини очи. Около пет години по-голяма от Егвийн, тя можеше да прелива не по-слабо от много Айез Седай и с нетърпение чакаше да получи своя твърдина. Междувременно, разбира се, скачаше не само когато Сорилея й кажеше да скача, но и когато Сорилея си го помислеше. — Че какво друго ще ги притесни толкова?

— Кар-а-карн — каза Естаир с гробовен тон.

— Защо? — попита разсеяно Егвийн. Трябваше просто да започне да избягва града. Да не беше Гавин, разбира се — колкото и да я смущаваше да си го признае, не можеше да се откаже от срещите си с него, освен ако не беше напълно сигурна, че самата Несюне я причаква пред входа на хана. А и не смяташе да дава на Мъдрите повод да отлагат, но след седем нощи и тя щеше да е с тях. — Сега пък какво има?

— Ама ти не си ли чула? — възкликна Суранда.

А след два-три дни щеше да се срещне с Нинив и Елейн или да им поговори в сънищата им. По този начин им беше говорила само веднъж. Така или иначе, мисълта, че ще се срещне с тях, все още я безпокоеше. За тази предстояща среща я бе спохождал все един и същ смътен почти кошмар — щом понечеше да им каже една дума, те се препъваха и падаха или изтърваваха било чаша, било блюдо, или ритваха, без да искат, някоя ваза, все неща, които се разбиваха с трясък, щом паднеха. След като успя да изтълкува съня как Гавин става неин Стражник, беше положила усилия да изтълкува и този. Без никакъв резултат досега, но беше сигурна, че това има някакво значение. Може би щеше да е най-добре да изчака следващата нарочена среща, за да поприказва с тях. Освен това винаги съществуваше вероятността пак да налети в сънищата на Гавин, да я засмучат. Само при мисълта за това на бузите й избиха червени петна.

— Кар-а-карн се е върнал — каза Естаир. — Днес следобед ще се срещне със сестрите ти.

Всички мисли за Гавин и за сънищата моментално напуснаха Егвийн и тя сведе намръщен поглед към чашата си. Два пъти за десет дни. Не беше обичайно за него да се връща толкова често. Защо го бе направил? Да не би да беше научил някак за Айез Седай от Кулата? Как? И както винаги, тези негови пътувания сами по себе си предизвикаха собствения й въпрос. Как го прави все пак?

— Какво как прави? — попита Естаир и Егвийн примигна, стресната, че го е изговорила на глас.

— Как успява да ме притеснява толкова.

Суранда поклати глава съчувствено.

— Той е мъж, Егвийн.

— Той е Кар-а-карн — натърти Естаир.

Суранда веднага започна да се заяжда с Естаир — как щяла да се справи с вожда на една твърдина, камо ли с вожд на клан, щом не разбирала, че мъжът не престава да бъде мъж само затова, че е водач, докато Естаир упорито настояваше, че Кар-а-карн е нещо по-различно.

Егвийн почти не им обръщаше внимание. Ранд, разбира се, не можеше да допусне глупост. Той съвсем основателно бе проявил съмнения към писмото на Елайда, но пък вярваше на това на Алвиарин, което беше не само по-сърдечно, но и откровено ласкателно. Въобразяваше си, че има приятелки и дори последователки в Кулата. Тя — не. С Трите клетви или без тях, беше убедена, че Елайда и Алвиарин са съчинили второто писмо заедно, с всичките му тъпотии за „коленичене в сиянието му“. Беше хитрина, за да го привлекат в Кулата.