Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Лисбет си спомняше всяка дума, произнесена по време на въпросния сериозен разговор. Проведоха го в деня преди Бъдни вечер. Тогава Холгер Палмгрен я прибра в дома си и я настани в стаята за гости. Приготви спагети с кайма за вечеря, след което я отведе до дивана във всекидневната и седна на един фотьойл срещу нея. Мина ѝ беглата мисъл, че може би и Палмгрен иска да я види гола. Вместо това обаче той говори с нея като с възрастен.
Произнесе близо двучасов монолог. Тя не му отговаряше дори когато се обръщаше към нея по име. Палмгрен ѝ обясни как стоят нещата в момента и че трябва да избере между „Санкт Стефан“ и приемно семейство. Обеща ѝ да се опита да открие що-годе нормални приемни родители и държеше тя да приеме избора му. Искаше тя да прекара коледните празници в дома му, за да обмисли на спокойствие бъдещето си. Сама трябваше да избере, но той искаше да чуе решението ѝ най-късно на двайсет и шести декември. Освен това трябваше да му обещае, че ако срещне някакъв проблем, ще се обърне към него, вместо да бяга. След това я прати да си легне и за първи път написа няколко реда в дневника, посветен на Лисбет Саландер.
Заплахата, тоест евентуалната възможност да бъде върната в „Санкт Стефан“ в дните между Коледа и Нова година, я стресна повече, отколкото Холгер Палмгрен можеше да предположи. По време на коледните празници се чувстваше нещастна и следеше подозрително всяка негова стъпка. На двайсет и шести декември той нито започна да ѝ натяква, нито по някакъв начин ѝ показа, че иска да я види гола. Дори напротив, побесня, когато тя демонстративно се разходи без дрехи от гостната му до банята, и затръшна силно вратата на банята. След това тя му даде обещанията, които очакваше да чуе от нея. И повече или по-малко удържа на думата си.
В дневника Палмгрен описваше методично всяка тяхна среща. Понякога му трябваха само три реда, друг път изпълваше няколко страници с размисли. На моменти Лисбет зяпваше от изумление. Палмгрен се оказваше доста по-прозорлив, отколкото бе очаквала. Понякога обясняваше как се е опитала да го излъже и как е прозрял истината.
След това отвори разследването от 1991 година.
И изведнъж всички парчета се наместиха. Имаше чувството, че земята се разлюлява под краката ѝ.
Прочете доклада на съдебния лекар Йеспер Х. Льодерман, в който експертното мнение на д-р Петер Телебориан бе цитирано с особена почит. Льодерман бе козът на прокурора, пледирал за принудителното ѝ затваряне в психиатрична клиника по време на съдебното обсъждане, проведено, след като навърши пълнолетие.
След това откри плик с кореспонденция между Петер Телебориан и Гунар Бьорк. Писмата бяха от 1991 година, малко след Голямото зло.
Двамата се изразяваха доста иносказателно и ѝ отне няколко минути да разбере за какво става дума. И да загуби опора под краката си. Гунар Бьорк споменаваше някакъв разговор. Не го казваше открито, но се подразбираше, че идеалният вариант за Бьорк би бил Лисбет Саландер да остане затворена в лудница до края на живота си.
Важно е детето да се отдалечи от настоящите събития. Не бих могъл да преценя психическото ѝ състояние и от какви грижи се нуждае, но колкото по-дълго остане в институцията, толкова по-малък е рискът непреднамерено да създаде проблеми по актуалния случай.
Актуалният случай.
Лисбет Саландер поразсъждава над израза известно време.
Петер Телебориан отговаряше за лечението ѝ в „Санкт Стефан“. И това не беше случайно. Неформалният тон на писмата свидетелстваше, че не са предназначени за чужди очи.
Петер Телебориан познаваше Гунар Бьорк.
Лисбет Саландер прехапа устни. Никога не бе проучвала Телебориан, но знаеше, че е започнал кариерата си в „Съдебна медицина“. А тайната полиция от време на време се консултираше със съдебни медици или психиатри във връзка с различни разследвания. Внезапно осъзна, че ако се разрови, ще открие връзка. В някакъв момент в началото на кариерата си Телебориан се бе срещал с Бьорк. И когато на Бьорк му е потрябвал някой, за да погребе Лисбет Саландер, той се е обърнал към Телебориан.
Това обясняваше всичко. Развоят на събитията, който до този момент изглеждаше напълно случаен, придобиваше съвсем нов смисъл.
ЛИСБЕТ ПОСЕДЯ НЕПОДВИЖНО доста дълго време, втренчила поглед пред себе си. Няма невинни хора. Има само различни степени на отговорност. Някой бе отговорен за случилото се с Лисбет Саландер. Определено щеше да ѝ се наложи да посети Смодаларьон. Предположи, че никой служител на съдебната система няма да има желание да обсъжда въпроса с нея, така че при липса на други желаещи трябваше да се задоволи да говори с Бьорк.