Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Разходи се малко, за да разсее мислите си, след което се върна в спалнята и остави тялото си да си отпочине. Тъй като болката не го отпускаше, сякаш куче го беше захапало за ръката и се опитваше да го изяде жив, той започна да псува.
И накрая слезе долу. Където беше алкохолът.
Тъй като не беше от тези, които пиеха, той проучи брезентовата торба с бутилки, която Зайфър беше донесъл в склада. Боецът обичаше да си пийва от време на време и макар че Кор не одобряваше, знаеше, че беше необходимо да се правят определени позволения, когато опираше до агресивни и неспокойни бойци.
И в нощ като тази се почувства благодарен за това.
Уиски? Джин? Водка?
Какво значение имаше.
Изкара нещо случайно, отвъртя капачката и наклони глава назад. Отвори уста и наля в гърлото си каквото и да беше това, преглътна, въпреки факта, че отвътре му гореше сякаш се беше подпалил. Кор продължи да пие и докато се качваше нагоре. После продължи, докато крачеше наоколо и после зачака да се появи ефектът.
Дори още повече пи.
Не беше сигурен колко време е нужно, но в крайна сметка се върна в светлата баня, отмота два метра от дебелия конец за шиене и го прокара през ухото на иглата. Изправи се пред голямото правоъгълно огледало над мивките и беше благодарен, че острието на лесъра беше поразило лявата му ръка. Това означаваше, че като десничар ще може да се справи с това и сам. Ако беше обаче друго? Щеше да му се наложи да търси помощ.
Пиячката му помогна доста. Едва трепна, когато проби собствената си кожа и направи възел като си помогна със зъби.
Разбира се, алкохолът беше интересна течност, помисли си той, докато започваше да прави шевовете. Сковаността, която го обзе, го накара да се чувства сякаш беше в топла вода, тялото му се отпускаше, болката все още се усещаше, но степента на агонията беше доста по-ниска.
Бавно. Прецизно. Равно.
Когато стигна до рамото си, направи възел; след това измъкна иглата от конеца, остави всичко, където го беше намерил и пусна душа.
Свали кожените си панталони, свали с ритници кубинките си и пристъпи под струята.
В този миг стонът беше от облекчение: докато топлата вода обвиваше болящите го рамене, напрегнатия му гръб и стегнатите мускули на бедрата му, усещането на удобно спокойствие беше почти всепоглъщащо, каквато беше и болката преди това.
И един-единствен път той си позволи да се отдаде на това. Вероятно защото беше пиян.
Като се облегна на стената, водата го удряше право в лицето, но по нежен начин – като дъжд, преди да се стече надолу по предната част на тялото му, през гърдите и твърдия му корем, по бедрата и пениса му…
От нищото изникна образа на Избраницата му, легнала върху него, очите й блестяха в зелено на лунната светлина, дървото над тях изглеждаше като навес.
Тя го хранеше, слабата й бледа китка беше на устните му, гърлото му поглъщаше ритмично кръвта. Насред мъглата, породена от алкохола, у него се надигна нуждата от секс, сякаш изригна в таза му.
Получи ерекция.
Отвори очи – не че беше осъзнал, че ги е затворил, и погледна надолу. Ярката светлина над умивалниците бе приглушена от непрозрачните завеси, които пречеха на водата да намокри навсякъде в банята, но имаше достатъчно, че да се вижда.
Искаше му се да е напълно тъмно… тъй като не се радваше, че е получил ерекция, членът му беше някак застанал напред гордо от тялото му.
Не можеше да проумее какво си мислеше той: ако влеченията по курви трябваше да бъдат допълнително заплатени, за да угодят на импулсите му, беше затруднен да си представи как прекрасната Избраница просто стене от другата страна…
Внезапно това го депресира, особено след като пулсирането между краката му се засили. Честно казано тялото му беше толкова тъжно нещо, толкова жалко в цялото си това желание – оставаше в неведение, че е нежелано от никого.
Или по-точно от онази, която желаеше.
Обърна се, извърна глава назад и притисна длани в косата си. Време беше да спре да мисли и да се оправи. Сапунът в сапунерката, която беше прикрепена към плочките, свърши работата си, пъргаво се задвижи по кожата и косата му…
И все още му беше станал, когато дойде време да излезе от банята.
Студеният въздух щеше да се погрижи за това.
Пристъпи на постелчицата в банята, която също беше в онзи отвратителен розово-червен цвят, избърса се с хавлията.